Владимир Писарски е роден в София на 3 март 1959 г. Той е инвалид 2-ра група, женен, има двама сина. Досега има издадени три книги - „Неотклонение“ (стихосбирка - 1990), „HOMO BULGARIS“ (роман - 1992г.), „Остров“ (роман – 1994г.)  На 5-ти април 2001 г. излезе детската занимателна зоология "Зообукви" с авторски стихове и илюстрации - издадена от  ИК „Захарий Стоянов“. Авторът търси издатели и спонсори за няколко свои неиздадени книги.
    Първият 8 годишен труд на Писарски е романът-трилогия „Животът е безкрайна щафета“, който засяга преражданията на човешката душа и е нещо като моментална снимка на последните 11 години у нас.
    Романът "HOMO BULGARIS" бе преведен на английски  от Ал. Михаелов и част от него спечели конкурс и бе публикувана в списанието "В два реда" на
    Станфордския университет в САЩ през 1995 г.
    През 1981 г. Владо Писарски пише една от своите  сатирични поеми - "1300 и 35 от тях", заради която бива преследван и арестуван от тогавашното ДС. Но той никога не се счета за репресиран.
    През 1989-90 г. заедно с Кръг 39 обикаля страната и участва в авторски рецитали заедно с Вл. Левчев (син), Едвин Сугарев и други млади поети. В Габрово, Търново и Свищов рецитацията на Писарски е посрещната като нещо наистина ново и честно. Година по-късно той успява да издаде първи (и последен брой) на своето списание "Лост" заедно с  Митко Гигов, Мира Бояна и Розен Иринков. Владо Писарски е съосновател на в. "Кураж" - орган на съюза на Инвабидите в България. В него той успява да създаде и отпечата - с безкористното съдействие на гл. Редакторка П. Димитрова подлистник за изкуство и култура "Артседянка", който просъществува една година.

    Писарски е публикувал свои статии в периодичния печат рядко, но с ефект. Той се оттегля от журналистически изяви през 1996 г.