Яна Копчева

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

може би завинаги

 

Яна Копчева

 

     

    всичко което попива в кожата на малки пресекулки
    докато пресичаш мостове и прекосяваш градини
    докато градовете на един дъх изчезват
    и ръцете ти поглъщат хиляди и хиляди звезди

     

    дълбочината на мислите рано сутрин по тъмно
    когато дори птиците още спят
    потапяне или удавяне
    събуждаш се с рязко поемане на дъх и неспособността да отвориш очите си

     

    прибиране на корените и на въздишките
    преброяване на скосяванията в залеза
    пръстите
    които погребват тишината

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. юни 2011 г.
©1998-2020 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]