Ако палеонтолозите нямаха доказателства, ние едва ли бихме повярвали в съществуването на динозаврите. Така че аз ще ви разбера, ако не повярвате на тази история, но хората говорят, а те не винаги грешат.
         Седял си една вечер Неизвестния писател съвсем сам на масата до прозореца в Артистичното кафене, пиел дълго кафе с много захар и от време на време поглаждал замислено и полувдъхновено брадата си. Край него минавали познати и полунепознати, подавали му ръка, той я поемал, изговарял "Добра вечер, чедо!" или се смеел гръмко на нещо. После продължавал да стои на масата под прозореца, да си записва някакви хрумвания в кафяв кожен тефтер, много грижливо и много грозно, и все така да поглажда брадата си. Кафето му било отдавна изпито, но той от време на време посягал по навик към чашата или по-точно към мястото, където тя е била, защото червенокосата сервитьорка отдавна я е отсервирала и поглежда очакващо към него: може би господинът ще поръча нещо друго или ще поиска сметката? Но Неизвестния писател не забелязвал тези дребни неща, както не е забелязал, че брадата му е пораснала повече отколкото му отива, въпреки, че между нас казано, на него никак не му отива брада. Неивестния писател не забелял също и кога неговия колега Известният писател влязъл, заобиколен от компанията на две близначки-манекенки, нито как бил посочен на тях, нито, че те се приближили до него, защото бил зает с бележките си по Онзи въпрос. Затова той малко се учудил, когато видял на масата си Известния писател, който още неседнал, го запознал с двете сестри. Освен, че се учудил, Неизвестния писател бил и леко раздразнен, че нарушават уединението му, но в същото време, защо да крием, бил и очарован от елегантните си бъдещи събеседнички.
         - Върху какво работите, колега? - попитал Известния писател, въпреки, че вече знаел това.
         - Върху Онзи въпрос, колега - отговорил Неизвестния писател, въпреки че знаел, че другият вече знае. - И представяте ли си, никой досега не е издавал студия по Онзи въпрос?! Дори вие, който сте така добре запознат с него, сте публикувал само някаква уводна статия в списание "Вестник".
         - О, оставете това, колега - махнал с ръка Известния писател, целунал деликатно кутрето на близначката, която стояла отляво, после, също така деликатно, целунал кутрето на близначката, която стояла отдясно, запалил цигара и продължил. - Не е момента сега да се пише по Онзи въпрос. Първо не е рентабилно, после - между нас да си остане - Онзи въпрос е малко неудобен.
         - Но, как? - учудил се Неизвестния писател, усмихнал се на близначката, която стояла до него и придърпвала кокетно бележника му, който той дипломатически и възпитано, което означава придружено с ловък комплимент, понеже бил филолог, измъкнал от ръчичките й, въоръжени с френски маникюр. - Тъкмо сега му е времето! Тъкмо сега са налице и очевидците, и документите. След няколко години нещата съвсем няма да стоят така, разбирате ме...
         Известният писател прекрасно разбирал, но тази тема му била отдавна омръзнала или по-точно неприятна във връзка с един непрежален хонорар за статията по Онзи въпрос и той заговорил за друго, а скоро след това си тръгнал, отвеждайки и двете си манекенки на някакво много важно и, разбира се, много приятно събитие.
         А музата водила Неизвестния писател във всевъзможни фондации и сдружения, където не било особено приятно, уреждала му срещи със спонсори и председатели на различни правителствени и неправителствени организации, карала го да пише молби, проекти и декларации, съперничещи по обем с бъдещата книга и накрая вдигнала рамене, казала че повече от това не може да се направи и се затворила на тавана да чака по-благосклонни времена.
         А Неизвестния писател се прибрал у дома си, където жена му, за да го поразсее, му направила девет порции крем карамел. След това им се родили девет деца, които били най-редовните слушатели на историята за неизданата книга. И, докато жена му била заета с раждане, готвене, пране и гладене, а понякога с фризьор, козметик и депилация, Неизвестния автор станал известен бизнесмен-производител на коркови тапи, отворил аптека и кафене, където преподавал уроци по шах на синовете си, докато единствената му дъщеря, подпомагана от майка си, се учила качествено да пазарува с татковите пари.
         И историята ни би свършила доста идилично, ако един ден, точно двадесет години след като Неизвестния писател пил дългото си кафе в Артистичното кафене и гладил брадата си, пристигнало писмо. От него ставало ясно, че един от проектите му за книга е одобрен и го очакват в триседмичен срок да представи своя ръкопис в издателство "Плюс&Минус". Преди да се зарадва, защото животът го направил малко недоверчив, Неизвестния писател погладил както преди брадата си, която вече не била по-дълга отколкото й се полагало, но затова пък била посребрена повече от колкото е модерно в хайлайфа. После, след като анализирал писмото, той вдигнал на крак цялото си домочадие, заедно с кучето, и издал ясна заповед, защото бил филолог, за издирване на ръкописа за книгата по Онзи въпрос. Когато накрая на третата седмица го намерили, онзи кафяв тефтер от начало на нашия разказ, те видели, че той бил изписан с толкова грозен почерк, че според достоверен източник, издателството до преди няколко дни се опитвало да разшифрова йероглифите на Неизвестния писател. Но явно вече, след цяла година и два месеца, е успяло, защото вчера в пресата се съобщи за предстоящото "специално издание" на книгата в специален тираж от 77 броя, предназначен за специалисти. Предвижда се също, книгата да представи Известния писател, който е запознат добре с тематиката по Онзи въпрос.