Нейният шал е от релси,
отгръща ги и ги загръща, топлят я.
Играе си с ресните,
които завършват с гари,
може да слезе на всяка
и да се губи колкото дълго желае,
може и да ги фотографира –
беззъбо усмихнати бабички и
жълти паркове с гинко билоба.
Сега докато слънцето е Вермеер
и извайва обеците на ушите й,
тя уж позира на поетите,
но всъщност цялата е в шала.

---

^* Стихотворението е писано по време на
поетическия пленер „Писане от натура“,
в Стара Загора на 4-ти и 5-ти ноември 2009 г.