Погледнаха се кратко като при разминаване на непознати:
шестимата каменни опълченци и
шестимата шляещи се младежи.
После шест чифта очи се затвориха:
опълченците, невиждащи на кого да поверят тайната
да бъдеш
по-голям от султана,
младежите – отпиващи един след друг,
плюващи слънчогледовото семе като изчоплен ден,
нямащи смисъл за друго.
Еди закъснял щурец извести края на срещата и
катапултира в тревите да забрави всички.

---

^* Стихотворението е писано по време на
поетическия пленер „Писане от натура“,
в Стара Загора на 4-ти и 5-ти ноември 2009 г.