Да го почувствам искам – влизането
на първия ученик бил той Левски или друг,
за когото няма запазени фотографии и свидетелства.
Да ги почувствам също –
скърцането на пода,
вибрациите на дървото,
които се изкачват като змия
на познанието по глезените нагоре.
Да прочета и десетте божи заповеди
от таблица номер три,
написани на старобългарски.
Да го изрека – аз-букито,
което е брошка,
забодена върху черната дъска.
Обаче – дъската е празна,
а музеите – зная – нямат памет,
само спомоществувателстват историята.

---

^* Стихотворението е писано по време на
поетическия пленер „Писане от натура“,
в Стара Загора на 4-ти и 5-ти ноември 2009 г.