На онези – белите траянки – които
преди шест хилядолетия минаха по каменната улица
гласът изтъня и стана графитен.
И дойде майсторът на стени и майстори стената.
И дойде рисувачът на дворци и рисува стената.
И влязоха любителите на антики и гледаха
антична улица и графитен паваж.
Но само той ги вижда –
двете траянки –
пристъпват от каменното в нарисуваното
и златните им сандали звънят
като орфееви лири
и чувства,
той – камъкът от древната улица –
че оживява.

---

^* Стихотворението е писано по време на
поетическия пленер „Писане от натура“,
в Стара Загора на 4-ти и 5-ти ноември 2009 г.