Будилници в кресчендо до прегракване
засищат се с комата ни от сънища,
за мекото на хляба пак под такта им
запъпляме по калдъръмища.

В порочен кръг центрофугират ни
до късна нощ стрелките им намръщени,
с остена си ни връщат в дирята,
че хляба не понасял кръшкане.

И дните си измерваме във рундове,
воювайки със вятърните мелници,
забравили във храбрите си бунтове
мита за лудия и зелника.

А вътре в нас със нокти, изпочупени
от яростното търсене на бродове
стои душата и скимти, изпуснала
последния си влак към Господа.