Животът е пясък във стиснати шепи
и зрънце по зрънце през пръстите пада.
Но, както децата на плажа, не мога
да гребна с лопатка и пак да си сипя.
Притискам безсилен ръцете до болка,
тъй сякаш скъперник се моли на бога.
И не, че се плаша от смърт или старост,
подобно на другите смъртници земни.
В сърцето наднича едничка тревога,
че няма да мога преди да си тръгна
в часовника пясъчен - времето мое
поне песъчинка от мен да оставя.