Едно листо сред хилядите други,
подритвани от есенния вятър,
в краката ти се спря като покана.

От времето съсухрено, изпито
и малко заприличало на тебе,
то сякаш е разбрало самотата.

Не го прескочи, а го сложи в джоба
и спътник по алеята ти стана.