Чадърите стърчат на плажа като неми стражи,
заключили ревниво спомена за летни чувства,
пастелните тоналности на здрача
допълват този ореол край ивицата пуста.

По късната алея вече не изгряват сенки
и всяка вечер ще остава насаме с тъгата
онази наша пейка - ням свидетел,
запомнил на целувките ни топлината.

Статичният пейзаж се нарушава само
от морските вълни, разпадащи се чак до пяна,
горчивият им дъх ще ближе стари рани,
обаче като цяло и морето си остава нямо.

А аз, макар във вярност да не съм се вричал -
следи по пясъка са летните романи,
във джоба си държа рапан - да шепне притчи
за любовта, която вечно тука ще остане.