Претърсвам мислите си трескаво -
претъпкан кош с безплодни плевели,
препречили съвсем пътеката
за кълнове без същност преходна.

Преди да се родят - погребани,
къде ли днес изгниват всичките,
че въздухът е кух, внушено им
и няма смисъл да са дишащи.

Изтрих очите си от взиране,
че голо чака ме стърнището
и всяка нощ сънува кълнове
в утробата му тихо никнещи.