някога тук словото ставаше плът
а сега страхът ни вкаменява

тик так тик тик
стрелките спряха точно в девет
тик так тик тик
клепачът ти трептеше
тик так тик тик
нервен тик
тик так тик тик
нервите опънати като стрелки
тик так тик тик
до крайност и до скъсване
тик так тик тик
на кръста точно в девет
тик так тик тик
когато винаги стрелките циклят
тик так тик тик
някакво нещастие предстои в къщата
тик так тик тик
не е спряло времето защото знаеш време няма
само илюзия за ритмичното отмерване
което лъже че вървим напред че се случва нещо
поддържа крехката заблуда че се движим
а не висим в нищото замръзнали и спрели тик так тик тик