семето на разпънатия даде плод
и станахме родители още преди
да родим
залезът зарови глава в земята
и очерта три кръга около й
когато го извадихме пищеше
като мандрагора нямаше крила
нито беше първата жена нито
втората ева имаше едно чуждо
лице и половин човешко тяло
цветята на злото трепереха
преди писъкът да скъса
пъпната връв на тишината
стояхме онемели на един
меч от лудостта и зъбите
ни тракаха