който има ухо нека слуша

наближаваме края на света: имам предвид пространството
където земята е отсечена времето не мърда и отдолу бездната повръща мрак
в тази къща на ръба на света свят ни се вие веят ветрове и сънищата ни пустеят пуловерите ни настръхват и главите като стомни се пълнят с чужда памет
стопаните отдавна са почва зидарите – пепел
а които тука живеят се движат в стените
през прозорци излитат и се хранят единствено с поглед:
от кашкавал отрязана пита – луната в небето – сребърно блюдо
и едно трето зорко око бавно повдига клепач отваря се
неутолимо
неумолимо
и вечно