част от мен попаднала е някак в теб

двамата с теб сме като фенери
израснали на улицата
един и същи огън ни изгаря
и можем да го видим през стъклото
железни сме – висим и светим
скитници които не помръдват
и невъзможно е да се познаем
чак когато стъклото угасне
пламъкът ще стане част от огъня
така че дотогава самотата
няма да ни се размине и
всеки ще остане в себе си
достатъчен и цял