термидор термидор
несподелености гърмят
от дълбочините вътре в мен
и от обърнатите перспективи
на византийските икони
драперии свличат небето
навъсени и наведени
виновниците се варят във
задух тътен и мъгли вилнеят
чертаят фигури и графики
докато град върху града вали
и окото потъва в млечните пътища
на голи тела и плажове без пясък
където камъните шепнат
а морето се отмята като чаршаф
за да разкрие
общото ни минало
спящите ни мисли
удавените страхове
и изгубената памет
над всичко това
обезумяла и безумна
под индиго
изгрява главата ми
и от дъното
покапват
слепи визии
|