не очите са важни а тялото
оловнотежко закотвено
насред буря в бутилка
размеква се
разтича се
разпада се
после се събира
като кал като глина
се смесва омесва
размива
затрива
изтрива
в другото тяло

когато Тя спи
когато вретената горят

и двете тела са едно
те се поемат един друг
и се сливан и се търсят един друг
в себе си и в другия
забравят се и се преоткриват
загубват се в теорията
какво трябва да бъде
вътре докато избягат от плътта си
докато разкрият гениалните си гени
докато разголят безсрамно клетките си и ги
разпратят във всичките непознати посоки на
нищото
докато удавят себе си и другите в жаждата в
надеждата си
докато спрат да мислят с тела
докато започнат да говорят с очи

и твоите очи са вече мои очи
и моите очи са вече твои очи

дотогава те ще репетират заедно смъртта
ще се заключват в кулата
ще репетират тялото което желаят
ще репетират тялото от което се боят
ще се въртят и ще се връщат по витото стълбище
ще скъсват с вече изпреденото
ще мастурбират ще оргазмират
ще омърсяват бездетната материя

Царят и Царицата
до тринайсетото отместване на часовниковата
стрелка преди завършения кръг

после ще прободат пробудата
и ще потънат наново в реалността
и там ще искат да се удавят един друг
и да се удавят един в друг
но там всичко е невъзможно
а когато свършат
отново очите са влажни
а тялото - презаредено

когато Тя бди
когато вретената се въртят