Ето го човекът хамелеон,
не можеш да го видиш, но той се приближава,
нуждае се отчаяно от грижа и защита,
променя цветовете си спрямо средата,
слива се с околните, кожата му тихо свети,
очите се въртят и неистово попиват всичко.
Ето го човекът хамелеон
безцветен, без лице, натрапчив,
невинен и свенлив, истински приятел,
заема мисли и усещания,
споделя емоции и нерви,
рециклира депресии и оргазми.
Ето го човекът хамелеон,
лицето му е изградено от цитати,
тялото му има книжна крехкост,
ръцете му са две навити страници,
разпада се с годините и пожълтява,
а усмивката му е усмивката на някой друг.
Ето го човекът хамелеон,
усмивката по протежение на цялото му тяло
хвърля студена сянка на отсрещната стена,
хоризонтална стълба и студенокръвно откровение,
писъкът му е беззвучен, но водите в чашите трептят...
Ето го,
ето го,
ето го...
|