Йордан Ефтимов е роден на 23 януари 1971 г. в Разград. Завършил е НГДЕК "Св. Константин-Кирил Философ" и Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Поет, литературен критик, преподавател по антична и западно-европейска литература в СУ и по дисциплината есе в НБУ, дългогодишен редактор в "Литературен вестник". Автор на стихосбирките "Метаметафизика", "Индиански приказки" и тройната "Африка. Риби. Числа", както и на ред литературно-критически статии в периодичния печат, между които и годишните прегледи за българската литература в "Демократически преглед". Има публикации също в сп. "Страница", сп. "Факел", сп. "Сезон", "Литературен вестник", "Литературен форум" и др. През декември 2000 г. спечели специалната награда за критика на конкурса на "Литературен форум", посветен на 150 г. от рождението на Иван Вазов и Захарий Стоянов.

букви

I.

Като бивни на слон гърдите ти са;
монолитни като Спенсърова строфа,
порцеланови и остри, на тис
ухаещи, а също и на смирна,
на карамфил и пчелен мед, на топъл
торф.
 

Бедрата ти - колони
          от спускащи се нанадолу, по историята,
                                                     конници,
              приличащи по бавния си ход на торни
                                                                   бръмбари;
движещи се както морските вълни
           напред-назад, в танго и сякаш вечно
                                                            ще се клатят -
умирени, смърт вещаещи;
умерени и умилени,
        бели, млечни, движени от воля за сърфиране,
поданици на прибоя и на месеца,
           дъги на бъчви в трюм, прекарал много бури,
                                   но останал, макар покрит от плесен,
                                                                непокътнат.

Косите ти - лехи от мрак
с разцъфнали сред тях свръхнови
                                                      макове -
глава тъй нечовешки нежна,
          болна от лежерност, наежена и мека,
иззидана от глината и от калта на тъмната езикова река,
а може би от пясък и забрава.
 

Харесвам всичко твое, дори консервите ти,
зимнината, скрита на тавана,
                                           в плевнята и сеновала,
          във всеки ъгъл на лишената ти от ъгли постройка.
 

II.

Лицето ти и цялото ти тяло
са по-широки от аорта,
по-трайни от истинска природа,
монолитни - затова и Спенсърова строфа,
по-уханни от пикня на антилопа,
по-сладки от плюнката на вещица от островите.

Това е името им - трайност,
от Пърси Шели по-болнави, бъдещи и вяли...

Разместени като свободен стих,
като женски рими навъртени и негативни.
Числа не неизразимото.

Това е мистиката на познатото.
Това е стилистиката, влюбена във диплите, в
разгръщането.
В крайна сметка, дори и да не искаме, това сме ние,
това е нашето щъкане.

 
 

*Стихотворението е от стихосбирката на Йордан Ефтимов "Африка" (1994 г.), включена в тройната "Африка. Риби. Числа", ИК "Жанет - 45", Пловдив, 1998 г.