Ут­ре мъ­жът ми ста­ва на 40 го­ди­ни. Как­во да му по­да­ря, ка­то всич­ко си има.
         Ще му по­да­ря се­бе си.
         Оти­вам и си ку­пу­вам че­рен кор­сет с жар­ти­е­ри, чо­ра­пи и най-кур­вен­с­ки­те чер­ве­ни обув­ки с ви­сок ток, за да дам еро­ти­чен тла­сък на зас­па­лия ни 7-го­ди­шен бра­чен жи­вот. Ве­чер­та оти­ва­ме на друг рож­ден ден в раз­кош­на­та къ­ща на из­вес­т­на по­е­те­са и кри­тич­ка, око­ло ко­я­то се вър­тят ве­ли­чия в ли­те­ра­ту­ра­та. Сло­жи­ла съм кор­се­та, ня­мам га­щи под пищ­ни­те ми по­ли и до­ка­то об­го­ва­ря­ме проб­ле­ми­те на хер­ме­нев­ти­ка­та и трой­на­та фе­но­ме­но­ло­гич­на ре­дук­ция, за да под­дър­жам еро­тич­но­то нап­ре­же­ние, дис­к­рет­но мас­тур­би­рам на дръж­ка­та на един фотьойл, в кой­то е по­тъ­нал ше­фът на Ин­с­ти­ту­та за съв­ре­мен­но из­кус­т­во.
         Ад­с­ки се из­ку­ша­вам да ре­ду­ци­рам об­лек­ло­то си до кор­се­та. Ни­кой не се до­се­ща кол­ко бли­зо съм до ре­а­ли­за­ци­я­та на мо­и­те фик­са­ции. Пи­чо­ве­те са та­ка об­зе­ти да се из­ка­жат. Пред­с­та­вям си как пиш­ки­те им ви­сят от­ча­я­ни в мра­ка на пан­та­ло­ни­те им, из­це­ди­ли ця­ла­та си еро­ти­ка по по­со­ка на ези­ци­те, оп­ле­те­ни без­на­деж­д­но в пер­фид­ния ана­лиз. Та­ка не­у­сет­но се по­чер­п­ва­ме. Осо­бе­но мъ­жът ми (кво му ста­ва?). Не из­дър­жам и за­мък­вам При­я­тел­ка­та в ба­ня­та, за да й по­ка­жа. Зап­рет­вам по­ли­те и тя ед­ва не из­ти­ча в ка­на­ла. Хи­ло­тим се, шу­мо­лим и си из­пус­ка­ме ча­ши­те. От­вън на­пъ­ват вра­та­та, от­каз­ват се и тър­чат да пов­ръ­щат и пи­ка­ят по дво­ра. След по­лу­нощ, ус­пе­ли да се из­по­ка­ра­ме с по­ло­ви­на­та кри­ти­чес­ки ве­ли­чия, ко­е­то до­пъл­ни­тел­но наг­не­тя­ва ин­те­лек­ту­ал­на по­хот във ве­чер­та, си тръг­ва­ме с мъ­жа ми, на­га­зил ве­че в че­ти­рий­сет­те. Ми­ем си за­ед­но зъб­ки­те и зло­рад­с­т­ва­ме вър­ху ня­кои де­тай­ли от ве­чер­та. Той се кан­дил­ка към спал­ня­та, а аз ос­та­вам в ба­ня­та да се ос­ве­жа и да до­вър­ша пла­на. Из­ли­зам от­там в пъл­но сна­ря­же­ние. В то­зи вид на­пус­кам апар­та­мен­та ни, зах­лоп­вам вра­та­та и сли­зам до по­лу­е­та­жа, къ­де­то в шах­та­та пред­вид­ли­во съм на­то­пи­ла ог­ро­мен бу­кет хри­зан­те­ми бор­до. След то­ва се връ­щам и звъ­ня, за да бъ­де дос­тав­ка­та пъл­на. Стоя ка­че­на на ви­со­ки­те си чер­ве­ни обув­ки, по кор­сет, чо­ра­пи, гол гъз и ка­те­рич­ка, а гор­на­та по­ло­ви­на скри­та зад бор­до­то. Вдъх­вам дъл­бо­ко аро­ма­та на гро­би­ще. Та­ка ги взе­мам хри­зан­те­ми­те. Те са мо­и­те учи­те­ли по лю­бов към жи­во­та. Нап­ря­гам слух да до­чуя раз­д­виж­ва­не от вът­реш­на­та стра­на на вра­та­та. Ни­що. Звъ­ня пак. Ти­ши­на. Са­мо гро­бищ­ни влаж­ни уха­ния и сто­и­циз­мът на мо­и­те чер­ве­ни то­ко­ве.
         Как мо­жах да хлоп­на вра­та­та? Но не се пре­да­вам и звъ­ня. Не мо­га да по­вяр­вам - пак на­га­зих аб­сур­да! Ама по­не имам вкус.
         Мъ­жът ми кър­ти на­пит и ес­те­ти­чес­ки из­то­щен от ча­со­ве­те сло­вес­ни бит­ки. При­дър­п­вам ко­ко­со­ва­та из­т­ри­вал­ка на съ­сед­ка­та вър­ху стъ­па­ла­та и ся­дам по­ле­ка, що­то бо­де. 3 след по­лу­нощ. Той спи дъл­бо­кия здрав сън на мъж, на­вър­шил 40, а аз се­дя по гол гъз на стъл­би­ще­то пред соб­с­т­ве­на­та ми вра­та. Да се раз­б­лъс­кам и да се раз­ви­кам не ста­ва, за­що­то как­во да обяс­ня на съ­сед­ка­та, же­на­та на глав­ния про­ку­рор на ре­пуб­ли­ка­та - за­що в та­къв вид по ка­те­рич­ка и с бу­кет се опит­вам да си вля­за с взлом. Ужа­сът да не се из­ло­жа. Да звъ­ня дъл­го и дис­к­рет­но ми се стру­ва тъ­по и из­то­щи­тел­но.
         Из­вед­нъж съм ужас­но умо­ре­на от то­ва ав­то­е­ро­тич­но на­си­лие. Ис­кам ве­че да мах­на то­зи те­а­тър от мен и да си по­лег­на. Пос­лед­но­то, ко­е­то си спом­ням, е усе­ща­не за бо­си­те ми кра­че­та из­под свет­ло­си­ня бар­хет­на пи­жам­ка на зай­че­та.

         Пър­ви фи­нал:
         Про­ку­ро­рът оти­ва сут­рин­та на те­нис и ме свар­ва зас­па­ла в не­до­там изис­ка­на по­за на соб­с­т­ве­ния му ко­кос, за­ви­та с хри­зан­те­ми бор­до.

         Вто­ри фи­нал:
         Сли­зам пе­ша по стъл­би­те на­до­лу, за­що­то асан­сьо­рът е пов­ре­ден, и не­из­беж­но ми­на­вам пок­рай ох­ра­на­та на ше­фа на пар­ла­мен­та, кой­то жи­вее на вто­рия етаж. Бо­ди­гар­дът ми да­ва връх­на­та си дре­ха сре­щу свир­ка и та­ка се до­би­рам до май­ка ми, на ко­я­то не знам как­во й каз­вам.

         Тре­ти фи­нал:
         Сли­зам на ета­жа с ох­ра­на­та, къ­де­то те­ро­рис­ти в то­зи мо­мент от­в­ли­чат ше­фа на пар­ла­мен­та. Аз съм по­да­ръ­кът в та­зи ис­то­рия и се прев­ръ­щам в ком­п­ро­мат. Пър­ви стра­ни­ци на вес­т­ни­ци­те по кор­сет.

         Чет­вър­ти фи­нал:
         Звъ­ня в то­зи па­лав вид на съ­се­да от тре­тия етаж, ко­го­то на­ми­рам за мно­го сек­си, до­ка­то си из­х­вър­ля бок­лу­ка, и стис­кам пал­ци лю­бов­ни­ца­та му да не е ос­та­на­ла днес при не­го.

         Пе­ти фи­нал:
         За­мет­на­та в ши­не­ла на бо­ди­гар­да, се зав­ръ­щам при кри­тич­ка­та и мъ­жа й, ми­нис­тър на теж­ка­та ин­дус­т­рия, ко­и­то по­не имат чув­с­т­во за аб­сурд. Те ми да­ват те­нис­ка с над­пис: Пи­пай ме и си ля­га­ме за­ед­но.

         Шес­ти фи­нал:
         Хвър­лям се ярос­т­но с шу­то­ве и ви­ко­ве вър­ху се­мей­на­та вра­та, раз­буж­дам ця­ла­та ко­о­пе­ра­ция и ко­га­то за­поч­ват да при­иж­дат съ­се­ди­те, мъ­жът ми от­ва­ря вра­та­та съ­нен, из­мър­мор­ва… а ти ли си и оти­ва да си дос­пи…
         Към обед се приб­ли­жа­ва към ли­це­то ми дя­во­ли­то и ме пи­та ти­хич­ко, абе аз съ­ну­вах ли сно­щи, или ми се сто­ри, че ти бе­ше в един по-осо­бен вид, оо, съ­ну­вал си, му каз­вам и се об­ръ­щам на дру­га­та стра­на. Кор­се­тът е приб­ран. Ко­га­то след го­ди­ни на­пус­кам съп­ру­га си, за­поч­вам да го но­ся по дис­ко­те­ки­те в ком­би­на­ция с ки­тайс­ки до­чен кос­тюм за из­коп­ни ра­бо­ти. Пан­та­лон, от­до­лу мъж­ки­ ла­че­ни „Пра­да“, а над всич­ко то­ва кор­сет със сво­бод­ни от чо­ра­пи крил­ца за жар­ти­е­ри. Пос­мо­дер­нис­тич­но дес­т­рук­ту­ри­ра­не на фе­ти­ша!
         Две пар­че­та от жар­ти­е­ри­те на то­зи кор­сет вис­ват на ед­но от ог­ле­да­ла­та в „Ин­с­та­ла­ция за ог­ле­да­ла и хо­ра“, ко­я­то спрет­вам в га­ле­рия „Ири­да“ - ог­ле­да­ло­то е с тъм­но­чер­ве­на рам­ка с чер­ни пе­ра и зла­то за раз­кош. То и до ден дне­шен по­люш­ва жар­ти­е­ри във ви­но ба­ра на Ве­си Ко­е­ва във Во­ен­ния клуб, а тре­то­то жар­ти­ер­че по­да­ря­вам на во­де­щия на пре­да­ва­не­то „Дол­че ви­та“, пос­ве­те­но на еро­ти­ка­та.
         Чет­вър­то­то из­чез­ва.
         Ка­то ня­ма кой да я по­е­ме пра­во и су­хо, тя се раз­т­ро­ша­ва еро­ти­ка­та и за­ра­зя­ва с коп­не­жи раз­лич­ни обек­ти, ко­е­то всъщ­ност е ней­на­та си­ла: от при­със­т­ви­е­то са­мо на еди­ния жар­ти­ер да си пред­с­та­вим ос­та­на­ли­те три.
         Еро­тич­но е не­из­вес­т­но­то!

         Пло­до­ви ге­ог­ра­фии:
         Пра­ви­те блю­до от пло­до­ве. Бе­ле­ни прас­ко­ви, ман­го и ли­чи са най-под­хо­дя­щи. Как­то и яго­ди, ма­ли­ни, че­ре­ши и пъ­пеш. На­реж­да­те вни­ма­тел­но пар­чен­ца­та по тя­ло­то на лю­би­ма­та/лю­би­мия и ги хап­ва­те бав­но. От вре­ме на вре­ме спо­де­ля­те с лю­бов­ния обект вку­са на пло­до­ве­те.
         Та­зи за­кус­ка дейс­т­ва ос­ве­жа­ва­що и изос­т­ря чув­с­т­ви­тел­ност­та на епи­дер­ми­са.

Публикацията е осъществена със съдействието на поета Николай Атанасов.