Златозар Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

 

НИКОГА

 

Златозар Петров

 

 

 

Не си отиваш ти, не си отиваш
и няма никога да си отидеш.
Ти няма никога да бъдеш изоставен,
мой глас в пустинята, мой вълк.
Ти няма да си тръгнеш, моя обич,
отдалечаваш се, но няма да си тръгнеш.
Обратното лице на тъмнината
е също тъмнина. Не си отивай.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

 

Електронна публикация на 01. септември 2020 г.
Публикация в кн. „Раждане на снега“, Златозар Петров, УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2013 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]