Златозар Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

КАКВО ТРЯБВА ДА ПРАВИШ

 

Златозар Петров

 

 

 

1.

 

Да кажем, че си селянин,
излязъл рано да походи, да погледа.
Но това го няма никъде –
да скиташ тъй като поетите и смахнатите.
Нямаш право: работа те чака.
Вземи мотика или брадва
и по пътя си не спирай и не бързай.
Наблюдавай, но недей забравя,
че за тебе всичко е заблуда.
Винаги носи тютюн, огниво, нож
и някаква торба. На връщане поспри,
ако те тегли, поседни и запали цигара.
Любувай се на делото си без илюзии.
Това е мястото ти, друго няма.

 

 

 

2.

 

Да речем, че си художник с малко дарба.
Имаш своя занаят,
научил си, което си научил.
Хората ще ти простят,
но ти не бива да разбираш никога.
Размесваш ли бои,
природата ли изучаваш или светлината,
знай: за тебе няма никакво значение
какво рисуваш и какъв си.
Няма да създаваш, а ще те създават.
Не започвай преди тридесет години,
влюбвай се във всичко, а ако не можеш –
в себе си. Ако рисуваш птици,
нужно е да си летял, ако си беден,
няма да забогатееш. (И не се съмнявай,
боговете съществуват.)

 

 

 

3.

 

Ти си чиновник, философ, работник.
Тогава знай, че трябва да намериш
същата първопричина на живота,
обратна на това, с което си изкарваш хляба.
Ако си лекар, вярвай повече в духа
и изучавай музика с поезия.
Убиец ли си, не бъди жесток
и остави следа да те открият.
Ако продаваш нещо,
гледай винаги да си на загуба.
Единствено така ще разбереш,
че живото и мъртвото не се преодоляват,
а съществуват в името на нещо трето –
невидимо, но доловимо.

 

 

 

4.

 

Навярно пишеш стихове.
Да пишеш стихове, е много лесно.
Кротката природа на нещата позволява всичко:
като въздуха, тя няма накъде да се отдръпва,
и затова прониква в нас, за да се скрие –
в дробовете, жлъчката, сърцето и кръвта.
Понеже си поет, не бива да говориш и да пишеш.
Ти си нищото, което ражда по случайност.
Намери си служба, жалка и убиваща духа,
и вечерта по пътя за дома
създай необходимото за този ден.
Жена ти нека е бъбрива, но грижовна.
Не вярвай на нощта
и хляб и вино имай всякога.

 

 

 

5.

 

Самотен пътешественико, Одисее, чуй ме:
пътуваш ли, моли се да пристигнеш другаде.
(Да, несъмнено боговете съществуват.)
Влизай в купета с резки старци,
бивши красавици, слепи бради.
Не заговаряй
и не се оставяй да те заговарят.
Както вълната се сгъстява на върха
в триъгълник от бягащи кентаври –
стой близо до ръба. (А в случая –
до неуютната вратичка на вагона.)
И свличай, свличай бреговете си,
докато можеш.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

 

Електронна публикация на 01. септември 2020 г.
Публикация в кн. „Раждане на снега“, Златозар Петров, УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2013 г.

©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]