Обичаме тези кафяви недели
с накиснати дрехи и котки в легена –
в тях няма човека къде да се дене,
в тях няма какво да изгубиш и вземеш.

Обичаме жълтия, прашния вятър,
налегнал дръвчетата, вбил се в пръстта
(а тя шумоли и просъсква от ярост,
че някой така я затъпква с пета).

Обичаме градските скучни недели,
в които човекът, от бяс заскимтял,
посяга към ножа с една къса смелост
и ляга отгоре му с ръста си цял.

върни се | съдържание | продължи