Ти повече не можеш да говориш с никого.
Ти опозна площадите, пазарите и кафенетата,
хотелите и магазинчетата за цветя,
в които розите миришеха на кръв,
ти опозна желанието да изчезнеш в седем вечерта
и – вече мъртъв – да изплуваш като спомен
в ума на някакъв забравен братовчед от село...
Сега не можеш да говориш с никого.
Любимото ти занимание е да разглеждаш книги,
да ги претегляш на ръка, да ги потупваш
и мълчешком да ги оставяш върху рафта.
И ето, дървените пейки...
------------------------------------------------------------

върни се | съдържание | продължи