Златозар Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

 

РАЖДАНЕ НА СНЕГА

 

Златозар Петров

 

 

 

Веднъж вървях по сух планински път,
ноември си отиваше от мойта гръд,
светът се грижеше за себе си по-зле
от стар пияница за своето момче –

 

но общо взето, всичко бе спокойно.
Не бих изрекъл нищо недостойно,
защото зная, че смъртта ще ни свлече
както мечокът – непослушното мече

 

от клона. И внезапно той се появи –
снегът с муцуна на възстар бандит.
В невидимия коридор от въздух и засади
снегът не заваля, а се самосъздаде.

 

На струйка дъх от скръбните ми устни
разцъфна, затанцува снежен мускул –
животно някакво с опитомена сила,
боксьор приведен (о, спомни си, мила!)

 

От хълмовете горе виждах всичко аз:
предзимието, пътя, осквернен от нас
и вечната ни участ, и реката-сняг,
отнасяща и любовта ни в своя бяг.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

 

Електронна публикация на 01. септември 2020 г.
Публикация в кн. „Раждане на снега“, Златозар Петров, УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2013 г.

©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]