Ти писа: „В бъдещето аз не фигурирам.“
Но то не е възможно. Чуй защо:
не е възможно да изчезнеш без остатък,
тъй както би било най-справедливо –
да се изгубиш като кученце в тревата
и вече да те няма. Край. Напълно.
Това го знам от себе си, защото
когато тялото ми тръгне да блуждае
сред топлината на запалените лампи
до църквата насред площадчето на „Графа“,
или ако нощта е топла, просто:
сред топлината на ухаещата нощ;
когато то, измито от годините,
от дъждовете, мъката и здрача,
се свива като шум във раковина –
тогава дирята от чиста самота
е тъй звънтяща, видима и вечна,
че казвам ти, Кавафис – невъзможно е.

върни се | съдържание | продължи