Златозар Петров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

 

КАВАФИС

 

Златозар Петров

 

 

 

Ти писа: „В бъдещето аз не фигурирам.“
Но то не е възможно. Чуй защо:
не е възможно да изчезнеш без остатък,
тъй както би било най-справедливо –
да се изгубиш като кученце в тревата
и вече да те няма. Край. Напълно.
Това го знам от себе си, защото
когато тялото ми тръгне да блуждае
сред топлината на запалените лампи
до църквата насред площадчето на „Графа“,
или ако нощта е топла, просто:
сред топлината на ухаещата нощ;
когато то, измито от годините,
от дъждовете, мъката и здрача,
се свива като шум във раковина –
тогава дирята от чиста самота
е тъй звънтяща, видима и вечна,
че казвам ти, Кавафис – невъзможно е.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

 

Електронна публикация на 01. септември 2020 г.
Публикация в кн. „Раждане на снега“, Златозар Петров, УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2013 г.

©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]