Counterfeiters Anonymous

Зорница Димитрова

        Някой се шегува, си мислех дълго. Още имам 22 съобщения. Густав Моро е най-отвратителният художник, за когото се сещам. Толкова е неприятен. Построил си е музея сам. За да получава похвали само както би му харесало. Тези видения. Жалките му епифанийки, той религиозният. Дълбоко навлезлият. Хубаво се е поровил, очевидно. Главата на Христос, тряс, лъч светлина и някоя машина, орган: виделият! Стаята на нещастника е цялата в зелени тапетчета, натъпкано е със стативи, скици някакви. Пазил е всичко, нищо не бива да бъде изгубено. Излязлото изпод ръката на великия човек. Такива се раждат малцина. Някои успяват и с труд. Но те са просто виртуозни. Густав е бил друго. Толкова сериозно, от толкова малък, той знае, започва, заема се. Отговорността, и Бог, приятелят! Не е като парламентът ти да гори и да тичаш нататък, заради хубавата светлина, колко безчувствено.
        Още са 22. Някой трябва да ми пише, вече час нищо. Лошо е пощата да остава празна за дълго. Небрежен, без становища! Това е фалшификаторът. Дори не се налага да е целенасочен, той мами по усет някак си. Особено ако това е призвание. Какво значение би имал някой и друг от великите. Все едно направеното от тях е вярно, а твоето - не. Глупости, пълни глупости. Ето го Густав: жалкото момче. Прави музея две години преди да умре. Тъпче го с високото изкуство. После си осигурява обожатели. Ако някой реши, че това не струва, той следва да е болен или еретик. Аз работя съвсем безкористно. Дори не доказвам, че разлика няма. Малкият пример срещу големия. Може и да е примитивно да се говори така, но все едно.
        Поне не си е сложил портрета на прислужника в спалнята. Сигурно е бил беден, може и да не е имал. Около 4,800 рисунки и 450 акварела. Всъщност рисунките са 10,000, но това го казва той, платната са 1,200. Нищожеството. Дори да е бил нещастен, едва ли го е оставил незабелязано. Имал е един-единствен приятел, Александрина. Подозирам, че е жена, на места се споменава като Аделаида. Колко зле, и колко му отива. Тези имена. Някои далеч по-симпатични хора са живели в гардероб. Дали е вярно, чудя се. Дали е въпрос на зависимост. Някой мирише като теб и въртиш опашка. Представям си нещастника: взима се за модел, ако ще рисува pieta. Взима я нея, ако ще работи с Европа и бика. Ms Dureux, Adelaide! Няма неподходящи действия. Ти си съблечена, но нищо страшно. Това е изкуство и участваш в него с великия човек. Ти си единственият му близък приятел от хората. Лош навик е пощата да се проверява през минути. Няма шанс, нито награда. Нещастникът не е сполучил дори и в това. Не е като да имаш Сара Бернхард, все пак. Не е като да ковеш диадема точно за тази прекрасна глава. Някои момичета танцуват пред Херод и това е всичко.
        Яйцето, измътено от Mrs Desmoutier, се пуква. Великият човек е и великият учител. Младият мъж и смъртта. Матис и зверовете на морето, тези малки чудовища. Учителят се търкаля в гроба, но лежи изстинал, тих. Надминат е, значи е добър, но остава най-извисеният: тези груби жени, яркостта им. Дори не държа да ми плащат. Приятно е само да наблюдавам как изменената линия заминава, накъде си, за да бъда видяна и взета за вярна. Изменената линия.