Поетика на ръба:

               да си възвърнеш
сред планини от отпадъци
материалите от разсипия
и слепите точки,
които са останали занемарени
в бунищата на паметта,
извън пътя,
               да се гмурнеш,
в морята на безчестието,
докато се натъкнеш на кухината,
където се губи желанието
и като си вече свободен човек,
не просто човек,
               да пресечеш
тунелите, които преброждат
от север на юг
разбитото сърце на земята
и да дишаш
заедно с тези, които се борят да дишат,
               да навлизаш
в тръбопроводите на историята,
онези черни отверстия,
където се натрупват подлеците,
които слабият спомен
е повлякъл към забравата,
               да възвърнеш
гласовете на изключените
и мачканите от властта,
               да проучваш
в седалищата на истината,
докато разобличиш формулата
на всичките й измами,
               да се оставиш да те повлече
това излизане от коритото,
което изличава всеки вид
предели, граници и дялове,
               да изговориш
противопоставени действия
с желанието да се построи свят,
подреден върху красотата на безредата,
               да настояваш,
без да съглашателстваш,
като някой, който не престава да върви
и се губи сред крачките си,
напредвайки, отстъпвайки,
вървейки в кръг,
               разпознавайки се
в загубата,
додето се натъкнеш на тайната,
която охраняват прелетните птици,
пограничните крачки
и хората, които в тишина
подминават.

В пустошта
студът завива нощта на свидетеля.

Из Пустош (2015)

върни се | съдържание | продължи