Графологията, дълго време пренебрегвана като наука, днес бележи блестящ възход.
         Колко ще трае този келепир, не се знае, но засега графолозите си потриват ръцете.
         Причината? Излишно е да обяснявам; други са се заели с това, за себе си ще кажа само, че съм се зарекъл докато съм жив да не напиша повече думата бордеро¹.

         ......................................................................................................................................................

         Ах! Графологията!
         Май съм ви разказвал, как, за жалост, в миналото един графолог бе изпаднал в крайност от сляпа вяра в изкуството си.
         Един ден бе открил в собствения си почерк същите белези, по които се познават убийците, и ето го при пристава на най-близкия полицейски участък, настоява да го арестуват.
         - Да ви арестувам ли, пита длъжностното лице, че защо?
         - Защото съм убиец.
         - Убил ли сте някого?
         - Още не, но ще убия.
         - Кого?
         - Още не знам, но ще убия. Ще убия, защото от графологическа гледна точка няма и съмнение, че съм опасен убиец.
         Приставът прати особняка да си легне.
         И какво мислите стана?
         Стана така, че нашият графолог от яд, че не гледат на него сериозно, взе че намушка с кухненския нож портиера и, оплескан с кръв, се върна при недоверчивия пристав.
         - Друг път ще ми вярвате ли? - пита го с ликуващ вид.

         Не всички истории, които са се случили на графолози, завършват така мрачно.
         Знам една, която доказва черно на бяло, че и най-опитният специалист-графолог може да бъде пратен за зелен хайвер от наивно, двайсет и една годишно момиче.
         Графологът се падаше баща на момичето.
         Многократно горката девойка се бе занасяла по различни кавалери, но всеки път твърдоглавият баща й бе погаждал номера с графологията.
         - И дума да не става, избий си това момче от главата!
         - Ама защо, татенце?
         - Защото, миличко, по начина по който слага точката върху буквата „и“, си личи, че скоро ще вземе да те потупва.
         - Пък изглежда толкова кротък!...
         - Не е важно, как изглежда, а как пише.
         Горкото момиче почваше да се отчайва, защото вече дванайсет кавалери бяха отпратени по този начин.
         Появи се тринайсетият.
         - Сега или никога, си вика младото.
         Речено-сторено.
         Една вечер непреклонният графолог тъкмо вечеряше в компанията на прелестната си дъщеря, когато прислужницата донесе писмо.
         - Забравил съм си очилата, каза таткото, прочети ми, ако обичаш, писмото.
         - Гледай ти!... Ами че това е съобщение от г-н Албер.
         (Г-н Албер беше новият кавалер.)
         - Г-н Албер се извинява, продължи момичето, че днес няма да може да дойде, както беше обещал.
         - Почакай, мило, да си намеря очилата и ще изследвам отблизо почерка на тоя хубавец.
         Милото пребледня.
         Първото, което биеше на очи в почерка на господин Албер, беше упоритото слизане на редовете.
         Признак на нерешителност, на отпадналост, на униние.

         ......................................................................................................................................................

         От любовта поникват крила, казват, тя дарява и гений.
         Няколкото реда от г-н Албер бяха написани не върху хартия за писма, а върху една от ония картички, които се използват за кратки бележчици.
         Клъц с ножиците отсам, клъц оттам и докато графологът продължаваше да си търси очилата, момичето оряза картичката така, че вместо да слизат, редовете се надигаха устремени, завладяващи, победоносни...
         - Е, най-сетне! - каза таткото. Най-сетне почерк на тарикат! А пък като го гледаш, шушумига!...
         За разумната част от читателите ще добавя, че сватбата бе отпразнувана малко след това и че, щастливи, младите избухват да се смеят, когато у тях някой спомене, колко надеждна била графологията.

----

¹ Бордеро - авторът намеква за известния епизод от „Делото Драйфус“. През 1894 г. капитан Алфред Драйфус от Френския генерален щаб е обвинен в държавна измяна и осъден на доживотен затвор въз основа на графологическа експертиза, която установява, че той е авторът на анонимния списък (т. нар. бордеро) открит в кошчето на немското посолство от неграмотна чистачка, вербувана от френското разузнаване; списъкът изброява редица секретни военни документи с обозначение на цени за тях. (бел. прев.) [горе]

предишен разказ | следващ разказ