Благодаря, Господи, за моите ограничения,
за сянката на живот,
която заграбва бляскавата
истина в привидния
покрив на моята пещера,
за поставената цел
и несигурното й намерение:
може би наситеността,
която дължа на онзи срок.

Благодаря, Господи, за моите слабости,
за въздуха, който молят белите дробове,
за водата и жаждата,
за моето куче пазител,
тази болка, която лае в раните.

Благодаря, Господи,
за светлината и сенките,
които са скритото лице на светлината,
за нощта и съня,
който попречи да се плаша от последната нощ,
за мътната кал и за твоя дъх.

Благодаря, Господи, за всичко и най-вече
благодаря от все сърце, че ни даде
неспокойната самота, която ни обедини,
за това, че направи нужно което съм,
че постави в мой досег, което обичам.

върни се | съдържание | продължи