Когато идва денят, се питаме къде
да намерим светлина в тази сянка безкрай?
Изгубеното носим. Море трябва да пребродим.
Не ни изплаши зиналата паст на звяра.
Научихме, че тишината не винаги е мир, а идеи и закони за кое е „справедливо “ не винаги е справедливост.
И все пак зората е наша, преди да се усетим.
Някак си, се получи.
Някак си, устояхме и сме свидетели на нация, която не е скършена, а само недовършена.
Ние, наследниците на държава и време, където слабичко чернокожо момиче произлязло от роби и отгледано от самотна майка, може да мечтае да стане президент, а сега рецитира пред такъв.
И, да, далеч не сме съвършени, далеч не сме неопетнени, но това не означава, че се стремим да създадем съюз, идеален.
Стремим да се обединим около цел.
Да създадем страна да служи на всички култури, характери, цветове и общества.
И се взираме не в това, което стои между нас, а в това, което стои пред нас.
Приключваме с разделението, защото знаем, че за да поставим бъдещето си на първо място, трябва първо да забравим различията си.
Сваляме оръжията и протягаме ръце един към друг.
Не желаем зло на никого, а разбирателство за всички.
Нека светът, ако не друго, да признае, че това е истина.
Че дори и да скърбим, израстваме.
Че дори да ни боли, вярваме.
Че дори и уморени, опитваме.
Че свързани завинаги, побеждаваме.
Не че никога повече няма да познаем поражение, никога повече няма да посеем разделение.
Свещените книги казват, че ще седим под собствената си лоза и от никого няма да се страхувамe.
За да сме достойни за времето си, ще победим не с нож, а с всички построени мостове.
Това е обещание да изравним хълма, по който се изкачваме, ако посмеем.
Защото да сме американци е повече от гордост, която наследяваме.
Да сме американци е да стъпим в миналото и да знаем как да го поправим.
Видяхме сила, която би разрушила нацията ни, за да не я сподели.
Би унищожила страната, би забавила демокрацията.
И това усилие почти успя.
Но ако демокрацията може периодично да се отлага, тя никога не може да бъде окончателно победена.
На тази истина, на тази вяра разчитаме, защото докато ние гледаме бъдещето, историята се е втренчила в нас.
Това е ерата на справедливо изкупление.
Страхувахме се от самото начало.
Не се чувствахме подготвени да наследим такива ужасни времена.
Но намерихме силата да напишем нова глава, да осигурим надежда и радост за себе си.
И така, ако някога се питахме, как да надвием злото, сега твърдим, нима злото ще ни надвие?
Няма да тръгнем обратно към това, което е било, а ще вървим към това, което ще бъде: страна наранена, но цяла, добронамерена, но непримирима, неукротима и свободна.
Няма да ни върнат, нито ще ни спрат заплахи, защото знаем, че следващата генерация ще наследи бездействието и инерцията, те ще станат бъдещето.
Нашите грешки ще тежат на техните гърбове.
Но едно е сигурно.
Ако слеем човечност и сила, сила и правда, тогава любовта се превръща в наше наследство и променя рождените права на децата ни.
Нека оставим една страна по-добра от тази, която ни оставиха.
С всеки дъх на накърнената cи гръд, ще превърнем този наранен свят в прекрасен.
Ще се вдигнем от златните хълмове на Запада.
Ще се вдигнем от ветровития Североизток, където нашите предци за първи път реализират революция.
Ще се вдигнем от градовете по езерата в щатите на Средния запад.
Ще се вдигнем от опаления от слънцето Юг.
Ще изградим отново, ще помирим, ще възстановим.
И от всяко кътче на нашата нация, от всяко ъгълче, наречено наша страна, народът ни, шарен и красив, ще изникне, брулен и красив.
Когато дойде денят, ще излезем от сянката на огъня, безстрашни.
Балонът на новата зора се издига, освободен от нас.
Защото светлина винаги има, само ако съберем смелост да я видим.
Само ако съберем смелост да грейнем.

---

^* Стихотворението бе прочетено от Аманда Горман по време на церемонията по полагането на клетва и встъпването в длъжност на 46-тия президент на САЩ Джо Байдън, състояла се във Вашингтон на 20-ти януари 2021 г.