Може да ме клеветиш в историята
нагло да усукваш, знаеш как,
и в калта може да ме стъпчеш,
но като прах, аз ще се вдигна пак.

Дразни ли те мойта дързост?
Затуй ли погледът ти потъмня?
Че пристъпвам сякаш нефт
извира в мойта гостна.

Като слънцето и като луната,
c на прилива сигурността,
като високо бликаща надежда,
aз ще се вдигна пак.

Иска ти се да ме видиш повалена?
C наведена глава и поглед сведен?
Рамената капнали като сълзи.
Изтощена от плач неутешен?

Гордостта ми те обижда?
Не го взимай за страшен позор,
че се смея сякаш златни мини
има в задния ми двор.

Може с думи да ме целиш,
погледът ти да ме смазва чак
и с омраза да ме тровиш,
но, като вятър, ще се вдигна пак.

Моят чар ли те разстройва?
Какъв ли шок ти е това
че танцувам сякаш крия диаманти
в пресечката на моите бедра?

От срамните колиби на историята
Аз ce вдигам
Над миналото с корени в болката
Аз се вдигам
Черен океан съм, бурен и безкраен,
вълнувам се, бушувам и прилива донасям.

Забравила страха и ужаса в нощта
Аз ce вдигам
Към зората, ярка и чиста
Аз ce вдигам
И даровете на предците си понесла,
мечтата съм и вярата на роба.
Аз се вдигам
Аз се вдигам
Аз се вдигам

върни се | съдържание | продължи