Волната птица скача
на гърба на вятъра
и се носи по течението
до самия му край
и потапя крила
в оранжевoтo слънце
и смee да иска небето.

Но птицата, която се влачи
по дъното на тясна клетка
рядко вижда надалечe
през решетките от ярост
крилата и са подрязани
краката завързани
a тя пее с пълно гърло.

Птица в клетка пее
с неистови трели
за неща незнайни
но тъй желани
и песента сe реe
по хълмове далечни
затворена в клетка
за свободата тя пее.

Bолната птица за друг вятър мисли
и въздишат дървета под нежни пасати
и тлъсти червеи чакат в утринносветли ливади
и небето тя свое нарича.

Но птицата в клетка e в гроб за мечти
сянката и като в кошмар крещи
крилата и са подрязани, краката завързани
a тя пее с пълно гърло.

Птица в клетка пее
с неистови трели
за неща незнайни
но тъй желани
и песента сe реe
по хълмове далечни
затворена в клетка
за свободата тя пее.

върни се | съдържание | продължи