Трябва да отида на едно празненство:
костюмът за рецитали, месинговото колие от Албуфейра,
сандалите с фалшиви скъпоценни камъчета.

   Какво трябва да правя на празненството?
Да говоря с най-близкия -
бил той познат или не, на моя възраст или някъде там -
убеждавайки го в чара си, от огледалото отричан,
и да прикрепям чашата си непринудено.

   Защо да трябва да отида на каквото да е празненство?
Да разбера, че съм привикнала на тишината
сред шума и музиката
и известна влажност в градината,
напредне ли часът, когато никой не споделя масата ми.