Уистън Хю Одън

поезия

Литературен клуб - над 20 години! | азбучен каталог | страницата на автора

 

Как излязох една вечер

 

Уистън Хю Одън

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

Като излязох една вечер
и тръгнах надолу по Бристол стрийт,
тълпите по тротоара
бяха ниви с узрялo жито.

 

И долу при пълната река
чух влюбен да пее
под арките на моста:
Любовта вечно живее.

 

Ще те обичам скъпа, ще те обичам
докато Африка срещне Китай,
реката залее планината
и сьомга по улицата запей.

 

Ще те обичам докато океана
го сгънат и проснат да съхне
и седемте звезди се разквакат
като гъски в небето горе.

 

Годините ще бягат като зайци
защото в ръцете си държа
Цветето на вековете
и първата любов в света.

 

Но всички часовници в града
затрептяха, зазвъняха:
О нека Bремето не те залъгва,
не можеш да го победиш.

 

В бърлогите на Кошмара
където Правдата е гола,
времето от сенките наднича
и щом понечиш да целунеш, кашля.

 

В беди и тревоги
неусетно животът тече
и времето ще победи
ако не днес, то утре.

 

Mного зелени ливади
е затрупал противният сняг
времето прекъсва безкрайните танци
и на гмуреца изящния скок.

 

О, потопи ръце във водата
до китките ги потопи
вгледай се дълбоко в реката
какво изпусна разбери.

 

B шкафа ледове се пукат,
в леглото въздишат пустини,
а пукнатината в чаената чаша води
към на мъртвите страната.

 

Където просяци пилеят пари на лотария,
Джак обожава Великана,
бледоликото момче е Лъв,
a Джил лесно се отдава.

 

О погледни се, погледни в огледалото
мъката си виж:
животът си остава дар
но не можеш да го дариш.

 

Стой, стой до прозореца
остави сълзите да текат и парят;
лъжовния събрат обичай
с цялото си лъжовно сърце.

 

Беше късно, късно вечерта
влюбените вече ги нямаше
часовниците не биеха
а дълбоката река все течеше.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 25. септември 2019 г.

©1998-2019 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]