Уендъл Бери

поезия

Литературен клуб | публикуване | страницата на автора

 

Тишината

 

Уендъл Бери

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

Въпреки че въздухът прелива от песни
в главата ми шумно
думи се трудят.
Въпреки че сезонът на плодове
е богат, езикът ми
жадува за сладкото слово.
Въпреки че букът златен е станал
не мога да стоя до него
безмълвен, а непременно казвам
„Златен е“, но листата
трепват и падат със звук
без име.
Тишината е
моята вяра и цел.
Песен, чиито ноти
не мога да напиша и изпея,
звучи в тишината човешка
като основна тема. И казвам
без да жалея: светът
живее, когато словото умира
и тогава пее.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 22. април 2021 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]