Робърт Блай

поезия

Литературен клуб | азбучен каталог | страницата на автора

 

На сина ми Нoа, десетгодишен

 

Робърт Блай

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

Нощта сменя деня и дните се нижат
и старото си e старо а младото си e младо и остарява.
Дървената съборетина не става по-млада нито гредите губят тъмния си цвят
но старото дърво което отиде за хамбара си стои непроменено толкова години;
не е изгубен защитникът на тъмнината и нощта.

 

Конят пристъпва замахва с крак и се обръща
птичето дращи с нокти по гнездото пърха и драпа с крила
но дивото не трябва да се пуска в нощта и тъмното.
И бавно добрият човек се приближава гневът му стихва сяда на масата.

 

Така че гордея се само с онези дни които прекарваме в съсредоточена нежност
когато седиш и рисуваш или правиш книги с прикачени послания към света...
или оцветяваш мъж с пламнала в огън коса.
Или седим на масата с малко чай сипан внимателно
и прекарваме времето си заедно спокойни и щастливи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 19. януари 2020 г.

©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]