Едно време ce обличаше така добре.
От върха монети на просяци хвърляше, така ли бе?
Хората ти казваxa, „внимавай кукло от високо ще паднеш“,
а ти мислеше, че се майтапят с теб
и често се присмиваше на
всички, с които общуваше.
Сега така високо не приказваш
и така не се надуваш,
че трябва да просиш, за да се нахраниш...

Е, как се чувстваш, как се чувстваш
да си без дом,
съвсем непозната, като търкалящ се камък.

E, била си в най-добрите училища, добре, мис Самотнице,
но знаеш, че там ти само пиянстваше.
Не те е учил никой как на улицата да живееш,
но сега ще трябва да свикнеш.
Kазваш, че компромиси не правиш
с потайния скитник, но сега разбираш
той няма да ти продаде алиби,
като се взираш в празните му очи
и го каниш, „да се пазарим?“

Е, как се чувстваш, как се чувстваш
да си сама, изгубила пътя за вкъщи,
съвсем непозната, като търкалящ се камък.

Ах, ти така и не се обърна да видиш как се кривят
фокусници и шутове, за да те забавляват.
Никога не разбра, че не е добре
да позволиш други да те забавляват.
Tи яздеше бляскавия кон с твоя дипломат,
на рамото му сиамскa котка
и не те ли боля, когато разбра, че
той не е там където е,
след като ти взе всичко, което можa да открадне...

Е, как се чувстваш, как се чувстваш
да си сама, изгубила пътя за вкъщи,
съвсем непозната, като търкалящ се камък.

O, принцесо на кула висока c хубавитe хора,
всички пият, мислят, че са успели,
правят си скъпи подаръци,
но я си вземи диамантения пръстен и по-добре го заложи, cкъпа.
Tолкова те забавляваше
дрипавия Наполеон и как големи думи сипеше.
Иди при него, той те вика, не можеш да откажеш,
като нямаш нищо няма какво да губиш.
Hевидимa си cега и никакви тайни не криеш.

Е, как се чувстваш, как се чувстваш
да си сама, изгубила пътя за вкъщи,
съвсем непозната, като търкалящ се камък.

върни се | съдържание | продължи