Хорхе Луис Борхес

23 април - Световен ден на книгата и авторското право

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

 

Притча за Сервантес и Дон Кихот

 

Хорхе Луис Борхес

 

Превод от испански: Анна Златкова

 

 

         Отечген от своята Испания, един стар войник на краля потърсил утеха в необхватните пространства на Ариосто, в оная лунна долина, където се намира времето, пропилявано в сънища, и в златния идол на Мохамед, задигнат от Монтаблан.
         Смеейки се добродушно на себе си, той измислил един наивен човек, който се побъркал от четене на небивалици и тръгнал да търси чудеса и подвизи в прозаични места, наречени Тобосо и Монтиел.
         Победен от действителността, от Испания, Дон Кихот умрял в родното си село около 1614 година. Не живял дълго след него и Мигел де Сервантес.
         И за двамата, сънуващия и сънувания, целият този сюжет се свеждал до противопоставянето на два свята: въображаемия свят на ризарските романи и делничния и обикновен свят на седемнадесети век.
         Те дори не подозирали, че в края на краищата времето ще изглади това противоречие, не подозирали, че и Ла Манча, и Монтиел, и мършавият рицар ще станат за бъдните поколения толкова поетични, колкото пътешествията на Синдбад Мореплавателия или необхватните пространства на Ариосто.
         Защото литературата започва от мита и свършва с мит.

 

         Клиника „Девото“, януари 1955 г.

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 23. април 2024 г.
Публикация в кн. „Вавилонската библиотека“, Хорхе Луис Борхес, Изд. „Народна култура“, С., 1989 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]