Отегчен от своята Испания, един стар войник на краля потърсил утеха в необхватните пространства на Ариосто, в оная лунна долина, където се намира времето, пропилявано в сънища, и в златния идол на Мохамед, задигнат от Монтаблан.
         Смеейки се добродушно на себе си, той измислил един наивен човек, който се побъркал от четене на небивалици и тръгнал да търси чудеса и подвизи в прозаични места, наречени Тобосо и Монтиел.
         Победен от действителността, от Испания, Дон Кихот умрял в родното си село около 1614 година. Не живял дълго след него и Мигел де Сервантес.
         И за двамата, сънуващия и сънувания, целият този сюжет се свеждал до противопоставянето на два свята: въображаемия свят на ризарските романи и делничния и обикновен свят на седемнадесети век.
         Те дори не подозирали, че в края на краищата времето ще изглади това противоречие, не подозирали, че и Ла Манча, и Монтиел, и мършавият рицар ще станат за бъдните поколения толкова поетични, колкото пътешествията на Синдбад Мореплавателия или необхватните пространства на Ариосто.
         Защото литературата започва от мита и свършва с мит.

         Клиника „Девото“, януари 1955 г.

върни се | продължи