От коя балада грубовата в Англия раззеленена,
от коя персийска щампа, в кой район потаен
с нощите и дните ни, на вчера във владение,
бялата кошута призори в съня ми се яви, незнайна?
Продължи секунда. Зърнах как пресичаше поляната
и се губеше из златото на нереална вечер,
призрачно създание от малко спомени далечни
и забрава малко, бялата кошута едностранна.
Божествата, този странен свят които ръководят,
позволиха ми да те сънувам, не да съм ти господарят;
може би на някакъв завой на бъдещето неизбродно
ще те срещна пак, кошута бяла от сън благодарен.
Аз съм също един бягащ сън, но който продължава
малко повече дни от съня с поляната и белотата явна.

върни се | продължи