В книгата „Седем вѐчери“ са включени беседите, които Хорхе Луис Борхес изнася през 1977 г. в театър „Колизей“ в Буенос Айрес. В тях, подобно на Сервантес, Борхес е читател, който разказва, коментира, обобщава чужди текстове. Както в много други случаи, така и тук четенето при него се превръща в акт на създаване, пресъздаване, тълкуване, популяризиране, полемика и удоволствие. С навлизането в текста този немощен, вече сляп човек започва да ни прилича на скромен историк, който със своя методичен труд сякаш несъзнателно оформя крайъгълния камък на културата и разбирането за литературата като безкрайна възможност за наслада. Философ на микроскопичния детайл, на несъщественото, на неочакваното, на необикновеното, на странното, на фантастичното, Борхес успява да открие в тях универсалното, най-вече чрез изследване на естетическата им стойност. Беседите „Божествена комедия“, „Кошмарът“, „Хиляда и една нощ“, „Будизмът“, „Поезията“, „Кабала“ и „Слепотата“ са създадени по този начин. За тях сам казва: „Не е зле; струва ми се, че относно теми, които толкова ме бяха обсебили, тази книга е моето завещание“.

         ГОСПОЖИ, ГОСПОДА!

         Едно капитално събитие в историята на западните нации е откриването на Ориента. Би било по-точно да се говори за съзнание за Ориента, то го има и днес, сравнимо е с присъствието на Персия в гръцката история. Това съзнание за Ориента - необятно, неподвижно, великолепно, непонятно - има велики моменти и ще изброя някои от тях. Струва ми се подходящо да навлезем в тази тема, която аз обичам толкова много още от детството си. Темата е за „Приказките от Хиляда и една нощ“, или както се нарича в английската версия - първата, която прочетох - „Арабски нощи“ (Arabian Nights). Заглавие също мистериозно, макар да не е така красиво, както е „Приказки от Хиляда и една нощ“.
         Ще изброя някои факти: деветте книги на Херодот и между тях откровението за Египет, далечния Египет. Казвам „далечен“, защото пространството се е мерело с време и защото плаванията са били рисковани. За гърците египетския свят е бил обширен и са го намирали загадъчен.
         Ще изследваме по-нататък думите Ориент и Запад, които не можем да дефинираме, но са истински. С тях се случва това, което казва Свети Августин, когато става дума за времето: „Какво е времето? Ако не ме попитат, го знам; ако ме попитат, не го знам“. Какво е Ориентът и какво е Западът? Ако ме попитат, не го знам. Да потърсим едно приближение.
         Да разгледаме срещите, войните и походите на Александър. Александър, който е завладял Персия, завладял е Индия и доколкото се знае, накрая е умрял във Вавилон. Това ли е първата голяма среща с Ориента, която въздейства толкова силно върху Александър, че той решава да не е повече грък и отчасти да се смята за персиец? Персийците сега го считат за част от своята история. Същият този Александър, който спи с „Илиада“ и с меч под възглавницата. Ще се върнем към него по-късно, но тъй като вече сме споменали името Александър, искам да ви разкажа една легенда, която, сигурен съм, ще ви се стори интересна.
         Александър не умира на трийсет и три години във Вавилон. Напуска войските си и се скита през пустини и джунгли, вижда едно провидение. Това провидение е като огън.
         Заобикалят го жълтокожи бойци с присвити очи. Не знаят кой е, но го приобщават. Участва в битки по места, напълно непознати за него, тъй като в основата си е войник. Той е войник: не се интересува от причините, готов е да умре. Минават годините, забравил е толкова неща, но идва един ден, в който се плаща на войската, и сред монетите има една, която го обезпокоява. Държи я в дланта си и си казва: „Вече съм стар; това е медальонът, който заповядах да се изсече за победата при Арбела¹, когато бях Александър Македонски“. Възстановява в този момент своето минало и става отново татарски или китайски наемник. Или какъвто и да е.
         Това паметно съчинение принадлежи на английския поет Робърт Грейвс. На Александър е било предречено господство над Ориента и Запада. В ислямските държави той все още се помни с името Александър Двурогия, защото притежава двата рога, на Ориента и на Запада.
         Да разгледаме друг пример от този дълъг диалог между Ориента и Запада - диалог, често пъти трагичен. Да си спомним младия Вергилий, който докосва шарен копринен плат от далечна страна. Страната на китайците, за която знае само, че е страна далечна, миролюбива и многолюдна и че се намира в най-затънтените краища на Ориента. Вергилий ще спомене за тази коприна в „Георгики“ - за тъкан без шевове, с изображения на храмове, императори, реки, мостове, езера, различни от онези, които познава.
         Друго откритие за Ориента е във възхитителната книга на Плиний „Естествена история“. Там се говори за китайците и се споменават Бактрия, Персия, говори се за Индия, за цар Пор². Има един стих на Ювенал, който съм чел преди четиресетина години и който изведнъж изплува в паметта ми. Когато говори за отдалечена местност, Ювенал казва: „оттатък Аврора³ и Ганг“. В тези четири думи се съдържа за нас целият Ориент. Струва ми се, че да. Винаги Ориентът е предизвиквал възхищение у хората от Запада.
         Като продължим с историята, ще стигнем до един любопитен подарък. Може би това никога не се е случило. Може би става дума за една легенда. Харун ал Рашид, наричан дори Аарон Правоверния, изпраща на своя приятел Карл Велики слон. Вероятно е било невъзможно да се изпрати слон от Багдад до Франция, но това няма значение. Нищо не ни струва да вярваме във въпросния слон. Той всъщност е едно чудовище. Да припомним, че чудовище означава нещо ужасно. Лопе де Вега бе наречен слон от Сервантес. „Чудовището на природата“. Този слон трябва да е бил нещо много странно за франките и за германския цар Карл Велики. Жалко е, че Карл Велики не е могъл да прочете „Песента за Роланд“, защото вероятно е говорил на някой германски диалект.
         И така, изпратен му е един слон и самата дума „слон“ ни напомня, че Роланд свири на „олифант“, както се нарича тромпетът от слонова кост или по-точно - от бивник на слон. И тъй като говорим за етимологии, да припомним, че испанската дума alfil⁴ на арабски означава „слон“ и има същия произход както marfil⁵. В ориенталските шахматни фигури съм виждал слон с бойница върху него и най-отгоре човек. Тази фигура не е топ, както би могло да се мисли заради бойницата, а офицер, слон.
         Завършвайки участието си в кръстоносните походи, европейците се връщат заедно със своите възпоминания: носят спомени за лъвове например. Известен е кръстоносецът Ричард Лъвското сърце. Лъвът, който присъства в западната хералдика, е животно от Ориента. Този списък може да е безкраен, да си спомним за Марко Поло, чиято книга е откровение за Ориента (в продължение на много време всъщност е бил най-значителното откровение). Продиктувал е от затвора въпросната книга на един приятел и това е станало след битка, в която венецианците са победени от генуезците. Там е историята на Ориента и точно там се говори за Кублай Хан⁶, който се появява в една поема на Колридж.
         През XV в. в Александрия, града на двурогия Александър, възникват сборници с поредици от приказки. Тези приказки, предполага се, имат странна история. Били са разказвани отначало в Индия, след това в Персия, след това в Анатолия и накрая, вече записани на арабски, в Кайро. Това са „Приказките от Хиляда и една нощ“.
         Искам да се спра на това заглавие. То е едно от най-красивите в света, толкова красиво, мисля, колкото вече цитираното от мен, макар и толкова различно: „Един експеримент с времето“ на Джон Уилям Дън.
         В заглавието с „Приказките“ има друга красота. Мисля, че тя се състои във факта на нашето възприятие на думата „хиляда“, която е почти синоним на „безкрайно“. Да се каже „хиляда нощи“, е да се каже „безкрайни нощи“, много нощи, безброй нощи. Да се каже „хиляда и една нощ“, е да се добави едно към безкрайното⁷. Ще припомня един любопитен английски израз. Понякога, вместо да се каже завинаги (for ever), се казва „завинаги и един ден отгоре“ (for ever and a day). Добавя се един ден към думата „завинаги“. Това напомня за епиграмата на Хайне, посветена на една жена: „Ще те обичам вечно и даже след това“.
         Идеята за безкрайното е вътрешно присъща на „Хиляда и една нощ“.
         През 1704 г. е публикувана първата й европейска версия, а от печат излиза първият от шестте тома в превод на френския ориенталист Антоан Галан⁸. Успоредно с романтизма в съзнанието на Европа с пълна сила навлиза Ориентът. Достатъчно е да се споменат две имена, две велики имена. Това на Байрон, по-велико заради славата, отколкото заради самото творчество, и на Юго, велико във всичките му измерения. Следват други версии и се появява едно откровение за Ориента: онова, изказано през хиляда осемстотин деветдесет и някоя година от Киплинг: „Ако вече си чул зова на Ориента, няма да чуеш нищо повече.“
         Да се върнем към момента, в който „Хиляда и една нощ“ се превежда за първи път. Това е капитално събитие за всички европейски литератури. Намираме се в 1704 година във Франция. Франция се намира в своя Велик век⁹, в който литературата е регламентирана от Боало, умрял през 1711 г., без да заподозре, че цялата му реторика вече е заплашена от прелестното нашествие на Ориента.
         Да помислим върху реториката на Боало, състояща се от презпазливост, от забрани, да помислим за култа към разума, за онази красива фраза на Фенелон: „От проявите на ума най-рядко срещан е разумът“. Е добре, Боало иска да изгражда поезията въз основа на разума.

---

^* Откъс от книгата „Седем вѐчери“, която излезе на български език с марката на Издателство „Колибри“! [горе]
¹ Битката при Гавгамела е решителната битка между войските на Александър Македонски и на персийския цар Дарий III край село Гавгамела на 27 км от Мосул и 52 км от Арбела на 1 октомври 331 г. пр. н. е. Тя завършва с решителна македонска победа. [горе]
² Пор е известен от древногръцките източници пенджабски раджа. [горе]
³ Аврора е римска богиня на зората - времето от мрак до изгрев. Преносно е далечният, тайнствен и непознат Изток. - Б. р. [горе]
⁴ Фигурата „офицер“ в шахмата (исп.). [горе]
⁵ Слонова кост (исп.). [горе]
⁶ Кубилай хан, или Кублай хан (1215-1294) - петият и последен велик хан (хаган) на Монголската империя (1260-1294). През 1271 г. основава китайската императорска династия Юан, управлявала Китай до 1368 г. [горе]
⁷ От математическа гледна точка към безкрайното не може да се добави нищо - то е безкрайно. В литературата обаче се превръща в поетическа фигура, с която се прекосява границата на невъзможното. [горе]
⁸ Антоан Галан (фр. Antoine Galland) (1646-1715) - френски ориенталист, археолог, първият преводач на „Хиляда и една нощ“. [горе]
⁹ Grand Siècle, стриктно взето, е периодът на властването във Франция на Луи XIV, т. е. 1661 - 1715. [горе]

---

Редакцията на „Литературен клуб“ благодари на Издателство „Колибри“ за предоставената възможност да публикува откъс от книгата!