1.

         В петък, първи април, Гусен усети, че влиза в късметлийски период. Този ден носеше хубавия си костюм на овални кафяви карета, вратовръзка от чиста вълна и острите трендафори, които чудесно се открояваха върху тротоара. На петдесет метра от дома си той помогна на една пленителна девойка да стане, след като се бе препънала в кожа от зебу, метната на улицата от злонамерен арабин.
         - Благодаря - изрече тя с омагьосваща усмивка.
         - Секунда - каза изискано Гусен, - само да си сложа черните очила.
         - Защо? - попита невинното създание.
         - Слънцето не ми пречеше - обясни Гусен, - но вашата усмивка ме заслепява.
         - Името ми е Лизет - промълви тя поласкана.
         - Мога ли да ви предложа нещо тонизиращо? - продължи Гусен.
         - О! - отрони тя и се изчерви, от което сърцето на Гусен пламна от основата до върха.
         Та значи заведе я в апартамента си и развратничи с нея в продължение на няколко дни. Във вторник, пето число, тя му каза:
         - Утре имам рожден ден.
         - Миличка! - възкликна Гусен.
         И идната сутрин й подари прекрасен парфюм на цена осемнайсет франка.

2.

         В петък, осмо число, на слизане от метрото, някакъв забързан субект болезнено блъсна Гусен, който го сграбчи за яката. Субектът се опита да се отскубне, но Гусен забеляза в ръката му дамска чантичка и го обзеха подозрения. Междувременно лично дамата, млада и твърде привлекателна, изникна и поиска обяснения. Яви се полицай, задържа крадеца, изказа поздравления на Гусен, възвърна чантичката на дамата, а последната, примряла от признателност, рече на Гусен:
         - Господине, вие ми спасихте нещо повече от живота и ми се ще да знам какво бих могла да сторя, за да ви засвидетелствам своята благодарност!
         - Нека ви погледам... - простичко отвърна Гусен. - Това ще ми е предостатъчно...
         Тъй като в същия миг връз гърба му се стовари куфар, който носач грубиянин мъкнеше за сметка на някакъв пътник, поел към Лионската гара, той гръмко изрази желание да се оттеглят на по-спокойно местенце и дамата прие да го съпроводи там, за да полеят новоскрепената си дружба. Поляха я веднъж, дваж, после още няколко пъти, вследствие на което дамата загуби всякакъв свян. Тогава Гусен я заведе в дома си и също така без свян я изврътка по най-разнообразни начини, понеже Лизет го беше напуснала предния ден по взаимно съгласие, та сърцето и тялото му с всичките си съставки бяха свободни. Новата му любима се наричаше Жозиан и беше много кръшна в тазовите движения.
         Във вторник, единайсето число, тя каза на Гусен:
         - Утре имам рожден ден.
         - Кукличке моя! - възкликна Гусен.
         И идната сутрин й подари прекрасно украшение - седефено прасенце на цена двайсет и девет франка.

3.

         В петък, петнайсето число, Гусен, който току-що със съжаление се бе разлъчил от Жозиан, извикана по спешност в провинцията от някаква леля с проклет нрав, но широки пръсти, спря такси и тъкмо се качваше в него, когато очарователна червенокоса млада жена, задъхана от тичане, впи пръсти над лакътя му.
         - Господине... господине - изрече тя. - Накъде сте?
         - Към Терн - отговори Гусен, след като є хвърли проучвателен поглед.
         - Ах, ще ме вземете ли? Ужасно закъснявам!
         - Качвайте се, качвайте се! - отвърна Гусен, галантен както винаги.
         Тя се качи. В таксито Гусен развълнувано я попита между другото:
         - Рожденият ви ден не е ли на деветнайсети април?
         - Откъде знаете? - удиви се тя.
         Гусен си придаде скромно изражение и плъзна ръка под роклята й.
         - Ще позволите ли? Чорапът ви е накриво.
         След няколко секунди тя смени посоката си и телоположението се увенча с дейност, забранена за лица под шестнайсет години, които обаче силно биха й се изкефили, ако някой ги открехне.

4.

         На двайсет и втори април, който се падна в събота, Гусен излезе от апартамента си и пое надолу по стълбището. На първия етаж се озова пред русокоса и тънкоснага самодива с огнени очи.
         - Извинете, господине - каза му неземното същество, - вие ли сте доктор Клюпицик?
         - Не - отрече Гусен. - Той живее на втория етаж.
         - Бях на втория - сподели тя. - Позвъних, но явно няма никого...
         - Позволете да ви прекъсна - рече Гусен. - Признайте, че рожденият ви ден е на двайсет и шести този месец.
         - Да не сте ясновидец? - попита момичето, много впечатлено.
         - Имам нюх - обясни Гусен, който усещаше, че късметлийският му период все още продължава. - Имам също - добави - задълбочени познания по анатомия. Мога ли да ви предложа услугите си?
         - Ами... - поколеба се чаровницата - няма как да се съблека на стълбището...
         - Живея на третия етаж - успокои я Гусен.
         Тъй като червенокоската се бе прибрала при съпруга си предния ден, Гусен отново беше на разположение. Поради това през последвалите три часа прояви вещина в палпирането, която русата хубавица оцени като твърде завладяваща, та реши да остане няколко дни при него. За жалост, идния четвъртък се наложи да си тръгне и в петък, двайсет и девето число, Гусен бе сам-самин в леглото, когато в осем часа сутринта на вратата се позвъни. Той отиде да отвори. На прага стоеше пленително създание на възраст между двайсет и двайсет и пет години.
         - Нося ви пощата... - отрони създанието.
         Гусен си спомни, че племенницата на портиерката щеше да замества родственицата си в течение на една седмица.
         - Вие ли сте Анет? - осведоми се. - Заповядайте да пием по чашка за добре дошла.
         - С удоволствие! - откликна тя. - Ах, вие сте далеч по-любезен от доктор Клюпицик.
         - Как да не бъдеш такъв с тъй прелестна особа? - възкликна Гусен пламенно. И я хвана за ръката.
         Десет минути по-късно тя вече се беше съблякла, понеже се бе позагряла от високоалкохолната напитка. Зашеметен от страст, Гусен похотливо съзерцаваше кадифените кътчета, по които би могъл да положи устни. Чувстваше се силен като Херкулес.
         - И естествено - прошепна той, докато тя сядаше в скута му, - сте родена през месец април?
         - Защо? - изненада се тя. - Не... през октомври... седемнайсети октомври.
         Гусен пребледня.
         - Октомври! - изпъшка.
         Тогава чистото злато се превърна в долнопробно олово и, неспособен да постигне победа чрез оръжие, което осезателно се огъваше, Гусен остана самотен на бойното поле. Покрусен, той впери укоризнен поглед в слугата-изменник, докато чаткането на две гневни токчета заглъхваше из кънтящото стълбище.

---

Разказът е включен в сборника „Разкази за любов от знаменити писатели“, издаден на български език с марката на Издателство „Фама“!