Низар Кабани (1923) е сирийски поет, роден в Дамаск, завършил право и работил на дипломатическото поприще до 1966 г. Първата му стихосбирка излиза през 1942 г. и му донася голяма популярност, последвана от няколко десетки други, в които се оформят две централни теми, характеризиращи творчеството на Куббани: любовната страст, в чиито описания поетът променя традиционната представа за арабската жена - "Рисуване с думи" (1966); "Детството на една женска гръд", "Моя си", "Книга за любовта" (1970), и една много жива и остра критика на социалния и политическия живот, която започва със стихосбирката "Позиви върху стената на поражението" (1967), преминава през "Стихотворения, предизвикващи гняв" (1986) и продължава в петдесетата му стихосбирка "Лицемеристан" (1990). Защитава и използва свободния стих, но по-често се придържа към традиционната метрика. Създава нов поетичен език, достъпен и близък до разговорния. Един от най-четените съвременни арабски поети.