* * *

Това, което светът мисли
камъкът го знае,
но мълчи

Камъкът се променя често
но за нас, които го гледаме отблизо
е един и същ

Контурите му се разпознават по-добре
когато го доближим
тъканта му ни учи
на съмнение във вечността

* * *

Бедрата ми крещят
силно
към земята

Как да не мислиш за смъртта

Сутрешната зора спи
изморена, а аз - ядосана
вървя срещу вятъра

Сянка неуверено
търкаля сянката ми

* * *

Дъждът играе с лица
и пие от моето
слива се с мъката ми

насочва ме към най-интимното
което е по-жадно от теб

Гръдите в конпеж
се отправят към камъните
преди да достигнат отново града