* * *
Това, което светът мисли
камъкът го знае,
но мълчи
Камъкът се променя често
но за нас, които го гледаме отблизо
е един и същ
Контурите му се разпознават по-добре
когато го доближим
тъканта му ни учи
на съмнение във вечността
* * *
Бедрата ми крещят
силно
към земята
Как да не мислиш за смъртта
Сутрешната зора спи
изморена, а аз - ядосана
вървя срещу вятъра
Сянка неуверено
търкаля сянката ми
* * *
Дъждът играе с лица
и пие от моето
слива се с мъката ми
насочва ме към най-интимното
което е по-жадно от теб
Гръдите в конпеж
се отправят към камъните
преди да достигнат отново града
|