Хулио Кортасар

проза

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

Край на света на края

 

Хулио Кортасар

 

Превод от испански: Румен Стоянов

 

Корица на книгата, АГАТА-А

 

         Тъй като писарите ще продължат, малцината читатели, които ги имаше по света, ще сменят занаята си и ще станат също писари. Страните ще бъдат все повече на писари и на хартиени и мастилени фабрики - писарите денем, а машините нощем, за да печатат труда на писарите. Първо библиотеките ще прелеят от къщите, тогава общините решават (вече сме навлезли в работата) да пожерват детските площадки, за да разширят библиотеките. После отстъпват театрите, родилните домове, кланиците, лавките, болниците. Бедните използват книгите за тухли, слепват ги с цимент и правят стени от книги, живеят в колиби от книги. Тогава става тъй, че книгите преливат от градовете и навлизат в полята, лека-полека смазват житните и слънчогледовите ниви, пътната служба едва-едва смогва пътищата да стоят разчистени между две високи стени от книги. Понякога едната стена поддава и стават ужасяващи автомобилни злополуки. Писарите работят безспир, тъй като човечеството уважава призванията, и текстовете стигат до морските брегове. Президентът на републиката говори по телефона с президентите на другите републики и умно предлага да се хвърли в морето излишъкът от книги, което се изпълнява в същия миг по всички брегове на света. И сибирските писари виждат своите текстове хвърлени в ледовитото море, а индонезийските писари... и така нататък. Това позволява на писарите да увеличат производството си, защото по земята пак има пространство да складират своите книги. Не мислят, че морето има дъно и че на морското дъно започват да се трупат текстове, първо във вид на слепваща се паста, после във вид на втвърдяваща се паста и най-сетне като устойчив, макар и лепкав под, който всекидневно се издига с няколко метра и накрая стига до повърхността. Тогава много води нахлуват в много земи, настъпва ново разпределение на материци и океани, президенти на различни републики са заместени от езера и полуострови, президенти на други републики виждат как се отварят огромни площи за домогванията им и така нататък. Морската вода, почнала своето разливане с такава сила, се изпарява повече, отколкото преди или търси покой в размесването с текстовете, за да образува слепваща се паста, и то до такава степен, че един ден корабните капитани далечно плаване забелязват, че корабите напредват бавно, от трийсет възела падат на двайсет, на петнайсет, а моторите се задъхват и витлата се нащърбват. Накрая всички кораби спират в различни точки на моретата, сграбени от пастата, а писарите от цял свят пишат хиляди текстове, обяснявайки явлението, и са изпълнени с голяма радост. Президентите и капитаните решават да превърнат корабите в острови и казина, публиката ходи пеш по картонените морета до островите и казината, където битове и характерни оркестри създават настроение в обстановка, поддържана с климатици, и се танцува до късна доба. Нови текстове се трупат по морския бряг, ала е невъзможно да ги набутат в пастата и така растат крепостни стени от текстове и се раждат планини край бреговете на някогашните морета. Писарите разбират, че хартиените и мастилените фабрики ще пропаднат, и пишат с все по-ситни почерци, използвайки даже най-недоловимите кътчета на всяка хартия. Когато свърши мастилото, пишат с молив и така нататък; щом свърши хартията, пишат на дъски и плочи и така нататък. Почват да разпространяват обичая да вмъкват един текст в друг, за да използват междуредията, или изличават с бръснарско ножче отпечатаните букви, за да използват отново хартията. Писарите работят бавно, ала броят им е толкова огромен, че текстовете разделят вече напълно земите от леговищата на някогашните морета. На сушата оскъдно преживява писарската раса, осъдена да изчезне, а в морето са островите и казината, или презокеанските кораби, където са се укрили президентите на републиките и където се провеждат големи празненства и се разменят послания от остров до остров, от президент до президент и от капитан до капитан.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. юни 2021 г.
Публикация в кн. „Истории за кронопи и фами“, Хулио Кортасар, Издателство „Агата-А“, С., 2007 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]