Господ построил кораба на мирозданието внимателно.
С умението на най-велик майстор
направил корпуса и платната,
и държал руля в ръцете си,
готвейки се да го нагласи.
И стоял Той гордо, любувайки се на Своето дело.
И изведнъж, в съдбовната минута, се случило нещо.
Бог се обърнал да види какво е,
корабът улучил момента и, ловък, лукав,
тихичко-тихичко - хоп - и се плъзнал по релсите,
и, останал завинаги без кормило, по моретата хукнал,
блуждаейки по причудливи пътища,
извършвайки странни еволюции,
следвайки съвсем сериозно
глупостта на ветровете.
И много били на небето тези,
които над това се смеели.