Срещнах пророк.
Държеше в ръце
книгата на мъдростта.
- Господине, - помолих го -
позволи ми да почета.
- Дете... - започна той.
- Господине, - прекъснах го -
не мисля, че съм дете,
аз вече зная много
от това, което ти държиш.
Да, много.

Той се усмихна.
Отвори книгата си
и ми я показа.
Странно, че тъй внезапно ослепях.