В пустинята
някакъв гол, звероподобен човек
беше приклекнал,
държеше в ръце сърцето си
и го ядеше.
Аз го попитах: - Какво, вкусно ли е?
Той отговори: - Горчиво, горчиво е,
но ми харесва, че е горчиво,
защото това е моето сърце.