Действащи лица:

 

 

ДЪЛГИЯ (ТЕМПО СЕРЕНО)

 

ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ | ЧИНОВНИК | КУЧКАР | КАРАБИНЕР | УЧАСТНИК В ТЪРЖЕСТВОТО

 

ВТОРИ ПРИЯТЕЛ | ЧИНОВНИК | ДИРЕКТОР НА КУЧКАРНИКА | КМЕТ

 

ТРЕТИ ПРИЯТЕЛ | СЕРВИТьОР |СЕРЖАНТ | ФОКУСНИК | ЦЕРЕМОНИАЛ-МАЙСТОР

 

СЛАДКАР | ПОП | МЪЖ НА ГИШЕТАТА | ПОЛИЦЕЙСКИ ИНСПЕКТОР | МИНИСТЪР

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ | ЧИНОВНИК | ПАЗАЧ НА КУЧКАРНИКА | НАЧАЛНИК-ГАРА | УЧАСТНИК В ТЪРЖЕСТВОТО

 

ПЕТИ ПРИЯТЕЛ | ЛЕКАР | ЧИНОВНИК | НАЧАЛНИК - ВЛАКЪТ

 

ШЕСТИ ПРИЯТЕЛ | ЧИНОВНИК | КАРАБИНЕР, НАГРАДЕН НА ТЪРЖЕСТВОТО

 

РУСАТА (АНДЖЕЛА)

 

ПЪРВА ПРИЯТЕЛКА | ЖЕНА НА ГИШЕТАТА | УЧАСТНИЧКА В ТЪРЖЕСТВОТО

 

ВТОРА ПРИЯТЕЛКА | ВТОРА ЖЕНА НА ГИШЕТАТА | УЧАСТНИЧКА В ТЪРЖЕСТВОТО

 

 

 

Актьорите трябва да бъдат дванадесет на брой (включително четирите актриси).

 

Всеки от тях изпълнява ролята както на първото посочено действащо лице, така и на останалите на същия ред.

 

 

 

 

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Първа картина

 

 

При вдигане на завесата сцената е гола, само със заден декор. Появяват се седем младежи, облечени еднакво: черни панталони, тесни тиранти и бяла риза. Пеят и пристъпват в ритъм към авансцената.

 

 

 

Нощта е чадър, голям и надупчен -
някой го е замерял с лимони,
луната напомня на диска на спесиала
от флипер, голям като за Кинг Конг,
а моят град всъщност е малък билярд
и гледай: всяко момиче прилича на флипер,
щом пипнеш го, силно извиква „тинк“,
ах, стой мирно, недей да трепериш.
         Не викай „тинк“,
         не викай „тинк“.
Зелени спесиали са твоите очи,
червеното значи: щом искаш, прегърни ме.
         Не викай „тинк“,
         не викай „тинк“.
Правило това е за всички игри,
правило, което малцина го знаят.
         Не викай „тинк“,
         не викай „тинк“.
Банда велика сме - хитри измамници,
от паралиите свиваме кучета, котки,
заплаче ли някой за своето куче -
срещу кинти може да си го получи.
По паркинги задигаме транзистори, куфари,
но знай: автомобилите също са флипери,
едва си ги пипнал, и силно викат „тинк“,
ах моля те, не, не прави това.
         Не викай „тинк“,
         не викай „тинк“.
Изключвай винаги, преди да флипираш:
че има против кражба монтиран сигнал.
         Не викай „тинк“,
         не викай „тинк“.
Със дангалака не прекалявай,
флипирай леко, за да го минеш.
         Не викай „тинк“,
         не викай „тинк“.

 

 

Докато младежите пеят, строени на авансцената, зад тях през цялата сцена се движи дървена преграда подобна на малка завеса. В края на песента един от младежите, най-дългият, пада вдървен като греда. Двама отляво го вдигат под мишниците, трети го хваща откъм краката. Други двама влизат отдясно.

 

 

ДЪЛГИЯ

 

Хоп!

 

ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ

 

Ух, че тежиш!

 

ВТОРИ ПРИЯТЕЛ

 

Не преигравай, не се прави на умрял! Трябва да изглеждаш като човек, на когото му е прилошало. Не стой като умрял!

 

ДЪЛГИЯ

 

А как да стоя?

 

ТРЕТИ ПРИЯТЕЛ

 

Като вдървен!

 

ДЪЛГИЯ

 

Така ли вдървен?

 

(Извива се като дъга.)

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

Какво те прихваща? Удар ли получи?... Смъкни този корем!

 

(Удря го силно с ръка.)

 

ДЪЛГИЯ

 

(Веднага изпъва тялото си.)

 

Ох! Пуснете ме!

 

(Тупва на земята.)

 

Не, стига! Не искам. Ако искате, правете се вие на отровени. Казах ви, че тази роля не ми харесва...

 

ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ

 

Аха, не ти харесва! Чухте ли? Не му харесвала... А ние рискуваме да влезем в затвора заради него, само и само да не го оженим като голтак... Ама че благодарност!

 

ТРЕТИ ПРИЯТЕЛ

 

Защо, ти да не си очаквал благодарност от него? Благодарност от този дръвник! Ама че си глупак!

 

ВТОРИ ПРИЯТЕЛ

 

Ние всички сме глупаци! Намерихме му съпруга - дълга като върлина, непокварена, с пари...

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

(сякаш чете обявление за женитба)

 

Собствено жилище, марално запазена... Сега му подготвяме и зестрата, а той казва, че ролята на отровен не му харесвала! Тоя мръсник!

 

ТРЕТИ ПРИЯТЕЛ

 

Не се ли гнусиш от себе си?

 

ДЪЛГИЯ

 

(хленчи)

 

Да, да, гнуся се... Дори се и отвращавам малко! Вие сте толкова добри с мен... винаги ми помагате, а аз... Би трябвало да ме зарежете. Просто заслужавам сам да си плюя в лицето... ето така!

 

(Плюе в лицето на един от приятелите.)

 

 

ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ

 

(като откача)

 

Ей, по-кротко се самоунижавай... че аз и без това не виждам добре!

 

(Чисти си окото.)

 

(Преградата се отваря и се вижда вътрешността на сладкарница.)

 

ВТОРИ ПРИЯТЕЛ

 

Сега да не започнеш пак старата песен! Хайде, качвай се!

 

ДЪЛГИЯ

 

Да, да, качвам се, качвам се.

 

(Отива зад гърба на приятеля си и обръща врата му с две ръце.)

 

 

ВТОРИ ПРИЯТЕЛ

 

Ама нали ти казах - на гърба ми!

 

ДЪЛГИЯ

 

Е нали съм на гърба ти, какво съм виновен, че ти си къс...

 

ВТОРИ ПРИЯТЕЛ

 

Млъкни!

 

ДЪЛГИЯ

 

Млъквам.

 

(Жали се.)

 

Ох, о-ох!

 

(Вторият приятел го взима на гърба си, а другите двама го хващат за краката и поемат към входа на сладкарницата. Влизат. Собственикът тръгва към тях разтревожен.)

 

 

СЛАДКАРЯТ

 

Какво му е?

 

ТРЕТИ ПРИЯТЕЛ

 

Направете малко място на тезгяха, ако обичате!

 

СЛАДКАРЯТ

 

Произшествие ли? Кола ли го е блъснала?

 

ВТОРИ ПРИЯТЕЛ

 

Де да беше кола!... Един счупен крак, добро гипсиране и щеше да се оправи!

 

СЛАДКАРЯТ

 

А то какво?

 

(Полагат дългия върху тезгяха, той стене.)

 

 

ТРЕТИ ПРИЯТЕЛ

 

А то какво, а то какво!... Не виждате ли, че умира?

 

(Дългия стене.)

 

 

СЛАДКАРЯТ

 

И го водите да умре в дюкяна ми, сред моите сладкиши?!

 

ВТОРИ ПРИЯТЕЛ

 

А вие какво искате - да го оставим да умре на улицата ли? Извинявайте, вие съвест имате ли?

 

СЛАДКАРЯТ

 

Тогава извикайте лекар!

 

(Дългия стене.)

 

 

ТРЕТИ ПРИЯТЕЛ

 

Вярно! Къде е телефонът?

 

СЛАДКАРЯТ

 

(Подава му го.)

 

Ето... Чакайте да взема указателя... Може би е по-добре да телефонираме в болницата, да изпратят веднага линейка...

 

ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ

 

Оставете на мен, ако не се лъжа, трябва да е на първата страница.

 

СЛАДКАРЯТ

 

(като сочи към Дългия)

 

И какво му е?

 

(Дългия стене.)

 

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

Трябва да е отравяне.

 

(Влиза един от приятелите и води друг, с лекарска чанта.)

 

 

ПЕТИ ПРИЯТЕЛ

 

Ето, докторе, тук... Хайде, момчета... Добре, че се сетих да го извикам... Направете път!

 

ЛЕКАРЯТ

 

Моля, един стол.

 

ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ

 

(Един на друг си предават нареждането с отсечено движение на главата.)

 

Стол!

 

ВТОРИ ПРИЯТЕЛ

 

Стол!

 

ТРЕТИ ПРИЯТЕЛ

 

Стол!

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

Стол!

 

ПЕТИ ПРИЯТЕЛ

 

Стол!

 

ЛЕКАРЯТ

 

(към Дългия)

 

Какво чувствате?

 

ДЪЛГИЯ

 

(пита го на свой ред)

 

Какво чувствам?

ЛЕКАРЯТ

 

Откъде да знам!

 

(Тихо.)

 

Ти трябва да ми кажеш.

 

ДЪЛГИЯ

 

А-ха, аз ли трябва да кажа какво чувствам? Ами вие ми казахте да викам само „ах“ и „ох“...

 

ЛЕКАРЯТ

 

(Плесва се по челото.)

 

Тихо!

 

ДЪЛГИЯ

 

Тихо... О-ох, о-ох...

 

СЛАДКАРЯТ

 

(Излиза иззад тезгяха, като си проправя път между приятелите на Дългия)

 

Какво му е, докторе?

 

 

ЛЕКАРЯТ

 

(Опипва пулса на Дългия.)

 

Учудвам се, че е още жив! Пулсът му не се долавя.

 

(Повдига Дългия и той сяда.)

 

Позволете.

 

 

ДЪЛГИЯ

 

Да, да, позволявам.

 

 

ЛЕКАРЯТ

 

(Допира ухо до гърба му.)

 

Дишайте.

 

(Дългия диша дълбоко.)

 

По-дълбоко!

 

(Дългия изпълнява.)

 

Кашляйте!

 

(Дългия изпълнява.)

 

По-силно!

 

(Както мнимият лекар е допрял ухо до гърба на Дългия, така и Първият приятел допира ухо до гърба на Лекаря и един зад друг всички останали, включително и Сладкарят, правят същото. При всяко покашряне те подскачат в засилваща се последователност, сякаш акустичният ефект се увеличава от един на друг.)

 

Покажете си езика.

 

(Дългия изпълнява. Лекарят повдига единия му клепач.)

 

А-ха!

 

(Поклаща глава.)

 

Я да видим корема.

 

(Опипва го. Дългия се кикоти, защото има гъдел.)

 

Мога да се закълна: интоксикация вследствие отравяне от трета степен!

 

СЛАДКАРЯТ

 

Отравяне ли? Ах, тази младеж! Сигурно нещастна любов, обзалагам се.

 

ТРЕТИ ПРИЯТЕЛ

 

Каква ти нещастна любов! Утре сутрин трябваше да се жени.

 

СЛАДКАРЯТ

 

Тъкмо затова.

 

ДЪЛГИЯ

 

(Преслушва се сам с апарата, който е извадил от чантата на Лекаря.)

 

Прави ту-ту-ту!

 

(Сочи слушалката.)

 

Заето. Ще почакаме малко. Ало, госпожице, позвънете пак, моля.

 

 

ЛЕКАРЯТ

 

(Дръпва апарата от ръката му.)

 

Навярно е ял някаква развалена храна. Вие знаете ли какво е ял?

 

 

ВТОРИ ПРИЯТЕЛ

 

Вечеряхме всички заедно... Но той не хапна нищо. Беше развълнуван: последната му ергенска нощ.

 

ЛЕКАРЯТ

 

(строго)

 

Сигурни ли сте, че наистина не е ял нищо?

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

(провлечено)

 

Е... Съвсем нищо - не. Изяде пет или шест пасти, купени кой знае откъде...

 

СЛАДКАРЯТ

 

(сеща се веднага)

 

Как кой знае откъде? Сега разбирам защо ми се стори, че го познавам... Оттука купи пастите.

 

ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ

 

(иронично и злобно)

 

А-ха! Значи, купил ги е оттука? Добре...

 

ВТОРИ ПРИЯТЕЛ

 

Много добре.

 

(Всички заобикалят заплашително Сладкаря.)

 

Тогава Вие сте убиецът!

 

СЛАДКАРЯТ

 

(Отстъпва зад тезгуха.)

 

Ей, не се шегувайте! Да не мислите, че е от моите пасти! Стоката ми е прясна... От десет години продавам пасти - никога не ми се е случвало. А освен това... яли сте и вие - ето доказателството!

 

ПЕТИ ПРИЯТЕЛ

 

Никакво доказателство не е това, защото никой от нас не е хапнал от тях. за щастие не успяхме...

 

В ХОР

 

Добре се отървахме!

 

ЛЕКАРЯТ

 

(авторитетно)

 

Оставете вашите разсъждения за после. Трябва веднага да се извика линейка. За господина ще се погрижи полицията.

 

ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ

 

Ето номера!

 

(Набира го и запушва с ръка слушалката.)

 

Ало...

 

 

СЛАДКАРЯТ

 

(умолително)

 

Господин докторе, трябва да има някаква грешка: не може да е от моите пасти...

 

ЛЕКАРЯТ

 

(хладно и делово)

 

Възможно е. Във всеки случай това ще установи само санитарната служба на полицията.

 

ДЪЛГИЯ

 

(смело)

 

О-оох,р о-оох, о-ох!

 

ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ

 

(със слушалка в ръка)

 

По дяволите! Не отговаря! Все така ще стане, когато случаят е спешен! Цяло чудо е да ги учулиш! Ама че неуредици!

 

(Един от младежите удря Дългия, за да започне да стене.)

 

ДЪЛГИЯ

 

О-оох, о-оох, о-ох!

 

ВТОРИ ПРИЯТЕЛ

 

(със сърцераздирателен тон)

 

Докторе, не можете ли да направите нещо? Някаква инжекция или... Аз вече не мога да го слушам как се измъчва!

 

ДЪЛГИЯ

 

О-оох, о-оох, о-ох!

 

(към приятеля си)

 

Не удряй. Аз сам, ето: о-ох, о-ох, о-ох!

 

ЛЕКАРЯТ

 

(със служебен тон)

 

Опасявам се, че и промивка на стомаха няма да му помогне.

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

(като привърженик на евтаназията)

 

Ако наистина вече не може да се направи нищо... по-добре да му се помогне да свърши. Да му дадем още от ония пасти

 

(грабва една шепа с пасти)

 

или този сладкиш, така ще свърши по-бързо.

 

ЛЕКАРЯТ

 

Не се шегувайте, махнете тази мръсотия!

 

(Един на друг си подхвърлят сладкиша като топка.)

 

СЛАДКАРЯТ

 

(обидено)

 

Не, докторе, чакайте! Мръсотия!... Сега вече прекалявате! Ще видите, че когато санитарната служба изследва стоката ми...

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

(нахално)

 

...Ще затворят за дълго сладкарницата ви! Ще ви отнемат позволителното и може би ще ви тикнат в затвора до края на живота ви, драги мой Дракула!

 

СЛАДКАРЯТ

 

(все още настъпателен, но вече неуверено)

 

Мерете си думите! И внимавайте с намеците, защото...

 

ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ

 

(не му дава мира)

 

Защото? Защото, какво? И вие наричате това намеци? Всички знаят с какво са направени тези сладкишчета: със синтетични прахове.

 

СЛАДКАРЯТ

 

(минава към отбрана)

 

Що за приказки! Че кой не ги употребява? И големите фирми - също.

 

ЛЕКАРЯТ

 

(като спортен съдия, който приключва срещата поради явната непълноценност на един от състезателите)

 

Във всеки случай, без оглед на праховете, вашият магазин ще бъде затворен, докато излезе резултатът от анализа... и то за доста дълго време. Трябва дори веднага да телефонираме в полицията.

 

ДЪЛГИЯ

 

(сякаш бълнува, като отприщен)

 

Да, да, полиция.

 

(Вдига телефонната слушалка.)

 

Ало, полиция... До всички полицейски коли...

 

(Започва да вие като сирена за тревога.)

 

ЛЕКАРЯТ

 

(Дръпва му слушалката.)

 

Първо това трябваше да направим...

 

ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ

 

Полиция...

 

(Прелиства указателя с невероятна бързина.)

 

Разбира се, ето полицията.

 

(Готви се да небере номера.)

 

ДЪЛГИЯ

 

(както по-горе)

 

Да, да, в полицията и на майка ми...

 

СЛАДКАРЯТ

 

(отчаян)

 

Недейте, спрете, за бога! Изслушайте ме... Ако ми затворят магазина за толкова дълго време, с мен е свършено. Моля ви, имайте малко милост! Кълна ви се, не е по моя вина, не ме разорявайте!

 

ДЪЛГИЯ

 

(хленчи като ненормален)

 

Да, да, разорете го! О-ох, о-ох, о-ох! Искам при мама!

 

ЛЕКАРЯТ

 

(кротко, с разбиране)

 

Слушайте... Без друго, като го закараме в болницата в отделението за отровени, лекарите ще съобщят в полицията...

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

(коварно)

 

И вече няма да ви разрешат да продавате дори и пуканки!

 

СЛАДКАРЯТ

 

(проплаква отчаян)

 

Проклета орисия! Какво да правя сега?

 

(Четвъртият измамник хваща ръката му, за да го успокои.)

 

Всичко, каквото имах, вложих в този магазин. И тъкмо сега, когато потръгна... Ще се изям от яд...

 

(Иска да си захапе ръката, която държи младежът, и я приближава към устата си, но неволно захапва неговата ръка. Младежът извиква от болка.)

 

ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ

 

Най-сетне! Бърза помощ дава „свободно“. Искате ли да говорите вие, докторе?

 

(Подава му слушалката.)

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

Момент, почакайте.

 

(Изважда носната си кърпа и продължавайки да говори, бърше потта от челото на клетия сладкар, бърше сълзите му, изсеква му носа. После разтваря отново кърпата и изтрива цялото му лице.)

 

Аз не знам дали господинът е почтен човек. Но ако предположим, че е такъв, не можем да допуснем да остане на улицата само защото няма късмет. В края на краищата не той произвежда праховете, а едрите риби! А на тях кой може да стори нещо? Вечната история за дребните и едрите риби.

 

ТРЕТИ ПРИЯТЕЛ

 

Да не започваме сега с политика. Говорѝ по същество! Кажѝ направо какво смяташ да правиш. Сигурно не възнамеряваш да вземеш нашия приятел и да го хвърлиш в някой трап, за да спасиш този тук.

 

ДЪЛГИЯ

 

О-ох, о-ох, не в трап... Искам при мама!

 

ВТОРИ ПРИЯТЕЛ

 

Ти стой мирно, иначе ще ти дам още една паста.

 

СЛАДКАРЯТ

 

(Дръпва телефонната слушалка от ръцете на мнимия лекар.)

 

Много ви моля... помогнете ми! Понякога е достатъчно само малко добро желание...

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

(Вдига разсеяно телефонната слушалка и я доближава до ухото си.)

 

Слушайте, докторе, не можем ли да се обърнем към някоя частна клиника? От ония, дето... стига да им бутнеш малко пари, и си траят.

 

ЛЕКАРЯТ

 

(Грабва слушалката и му отвръща, но сякаш говори с някого на другия край на жицата.)

 

Умно предложение. Но знаете ли колко трябва да се бутне за случай като този? Само като начало - сто хиляди.

 

СЛАДКАРЯТ

 

(На свой ред взима слушалката.)

 

Е, аз мога да дам нещо. Сега ще видя колко имам в наличност...

 

(Оставя слушалката и отива да рови в чекмеджето.)

 

ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ

 

(Намига.)

 

Не, не, момчета. Тази работа не ми харесва. Вярно, човешко е, но не можем да рискуваме заради него да отидем ние в дранголника. А пък ако пукне този, кому ще тежи на съвестта?

 

ТРЕТИ ПРИЯТЕЛ

 

(към Дългия)

 

Плачи бе, глупако!

 

ДЪЛГИЯ

 

Да, да, плача... О-ох, о-ох, как плача... О-ох, о-ох, о-ох...

 

ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ

 

Не виждате ли, че хвърля топа?

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

Престани с твоите прокоби! Нямаш ли поне малко милост към този нещастник?...

 

(С тия думи дръпва от ръцете на сладкаря пачката с банкноти.)

 

Дайте, колко са?

 

(Започва да брои.)

 

СЛАДКАРЯТ

 

Около сто хиляди. Но ако искате, мога да ви дам и чек.

 

ТРЕТИ ПРИЯТЕЛ

 

Никакви чекове! Клиниката, където ще го заведем, не ги приема.

 

ЛЕКАРЯТ

 

(Взима пачката с банкноти.)

 

На първо време ще стигнат, после ще видим.

 

ВТОРИ ПРИЯТЕЛ

 

Да извикаме ли такси?

 

ЛЕКАРЯТ

 

Няма нужда, моята кола е тук зад ъгъла. Да тръгваме!

 

ДЪЛГИЯ

 

(Надига се и се готви да слезе от тезгяха.)

 

Да тръгваме, момчета!

 

(Но силен удар го просва отново.)

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

Кротувай, глупако!

 

(към другите)

 

Помогнете ми!

 

(Изнасят   Д ъ л г и я   на гръб.)

 

СЛАДКАРЯТ

 

(Придружава го до изхода.)

 

Не зная как да ви се отблагодаря... Дано всичко мине благополучно...

 

ЛЕКАРЯТ

 

Бъдете спокоен, директорът на клиниката е мой добър приятел. Но трябва да ми дадете няколко от тези пасти, за да ги изследваме. Открие ли се веднъж причината, по-лесно ще се назначи лечението.

 

СЛАДКАРЯТ

 

Моля, моля, вземете ги всичките. Аз без друго ще трябва да ги хвърля...

 

ТРЕТИ ПРИЯТЕЛ

 

Ние ще имаме грижата за това.

 

(Прибират всичките пасти и сладкиши.)

 

Да вземем и тези... нищо не се знае.

 

(Един от измамниците грабва няколко торти.)

 

СЛАДКАРЯТ

 

Ама и тортите ли? Какво общо имат тортите?

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

Имат, имат...

 

(Натрупва всичко върху корема на   Д ъ л г и я,   който им служи като носилка.)

 

ВТОРИ ПРИЯТЕЛ

 

Вие нямате представа какво количество е необходимо за един анализ. Довиждане!

 

СЛАДКАРЯТ

 

Дано не се видим вече!

 

(Отпуска се на стола.)

 

Господи, каква вечер!

 

(Взима разсеяно един сладкиш и го захапва.)

 

Добре, че се отървах! И сто години да живея, никога вече няма да употребявам тези прахове... А ако се съде по вкуса им, не бих казал, че са отровни. Отровни ли?

 

(Дава си сметка, че е изял половината сладкиш.)

 

Господи, какво направих! Божичко, ще умра! Докторе, почакайте ме...

 

(Хей, почакайте ме! Ще дойда и аз!)

 

(Излиза тичешком.)

 

Господи, какво направих!

 

(Дървената преграда се затваря и закрива магазина.   М л а д е ж и т е   излизат на авнасцената. Хилят се и доволни се потупват по гърба.)

 

ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ

 

Ха-ха! Как се хвана на въдицата! Виждали ли сте по-голям глупак?

 

ЛЕКАРЯТ

 

Трябва да ви кажа, че всички бяхте много добри. И аз бих се хванал на въдицата.

 

ДЪЛГИЯ

 

Нали и аз бях много добър?

 

СЛАДКАРЯТ

 

Хей! Почакайте ме, спрете!...

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

Да си обираме крушите, момчета, че онзи май се е размислил.

 

(Удря силно   Д ъ л г и я,   грабват го отново и побягват. Влиза   С л а д к а р я т.)

 

СЛАДКАРЯТ

 

Няма ги! Къде сте?... Почакайте ме, не искам да умра!

 

(Тръгва след тях, но обърква пътя.)

 

ДЪЛГИЯ

 

(Подава си главата.)

 

Ей, сладкарю, насам сме.

 

(Побягват отново и   С л а д к а р я т   след тях.)

 

(И з м а м н и ц и т е   се появяват отново.)

 

ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ

 

Голямо бягане му ударихме!

 

ДЪЛГИЯ

 

Жалко, беше толкова хубаво!

 

ТРЕТИ ПРИЯТЕЛ

 

Този път го заблудихме.

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

Да, но да не стоим тук, да отидем в кафенето. Там ще бъдем по-спокойни.

 

(М л а д е ж и т е   тръгват. В същото време отляво биват внесени масичка и няколко стола. Сцената е в полумрак. На един от столовете сяда   М ъ ж.   Когато групата младежи приближават, прожекторът осветява лицето на   М ъ ж а,   който досущ прилича на   С л а д к а р я.)

 

 

ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ

 

Ето го пак!

 

ДЪЛГИЯ

 

Да бягаме, момчета!

 

(Готви се да се отпусне на земята, но никой не го поема, той пада с трясък и остава да лежи в безсъзнание.)

 

(Другите побягват, сблъскват се, някои се препъват и падат.)

 

МЪЖЪТ

 

Хей, момчета! Какво ви прихваща! Антонио, Берто!... Полудяхте ли?

 

ЛЕКАРЯТ

 

(спира се внезапно)

 

Микеле, ти ли си? Дявол да го вземе! При това странично осветление те взех за сладкаря. И наистина приличаш на него, само дето нямаш престилка.

 

МЪЖЪТ

 

Какъв сладкар?

 

(Един по един   И з м а м н и ц и т е   се връщат.)

 

ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ

 

Здравей, Микеле. Ама че ни уплаши!

 

ТРЕТИ И ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

Кой е този?

 

ЛЕКАРЯТ

 

Да ти представя моите приятели: Пиетро, Марко, Лучано

 

(пристига   Ч е т в ъ р т и я т)

 

и Джулио...

 

ИЗМАМНИЦИТЕ

 

(Представят се.)

 

Приятно ми е, приятно ми е, приятно ми е.

 

МЪЖЪТ

 

(Поглежда тавите с пасти.)

 

На празненство ли отивате?

 

ТРЕТИ ПРИЯТЕЛ

 

От празненство идваме...

 

ЛЕКАРЯТ

 

Току-що свихме номер на един сладкар, с когото си приличате като близнаци.

 

(В това време двама се приближават до   Д ъ л г и я,   който продължава да лежи безжизнен на земята.)

 

МЪЖЪТ

 

Сега разбирам защо бягахте така...

 

ВТОРИ ПРИЯТЕЛ

 

(Побутвайки   Д ъ л г и я   с крак.)

 

Хей, дългуч, ставай, опасността мина!

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

Добре се преструваш на умрял, но сега стига вече: този тук не е сладкарят.

 

(Удря му два шамара.)

 

Дявол да го вземе! Трябва да си е ударил главата... Антонио, ти така добре играеш ролята на лекар, ела да му хвърлиш един поглед...

 

(Лекарят се приближава, опипва пулса му, слага ръката си на сърцето му.)

 

ПЕТИ ПРИЯТЕЛ

 

Прилича на истински лекар.

 

ЛЕКАРЯТ

 

Нищо му няма. Плиснете му малко вода в лицето и ще се свести... Сервитьор! Една кана вода, моля.

 

ТРЕТИ ПРИЯТЕЛ

 

Тоя докато се размърда!... Отивам аз.

 

(Излиза.)

 

МЪЖЪТ

 

Дано не е получил мозъчно сътресение.

 

ВТОРИ ПРИЯТЕЛ

 

Бъдете спокоен! За да получи мозъчно сътресение, трябва да има мозък, а той... Обзалагам се, че цялата му глава е от кокал... плътна като билярдна топка!

 

ЛЕКАРЯТ

 

Мъкнем го с нас, защото ни разсмива. Каквито и номера да му свиваме, той винаги се хваща...

 

(Понечва да седне, но му дръпват стола и той пада на земята.)

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

Веднъж му внушихме, че е станал невидим.

 

(Един на друг си дърпат стола и последователно падат на земята. Последният, убеден, че няма кой да му оспорва стола, се кани да седне, но един ритник отмества стола и той също пада на земята. През цялото време   Ч е т в ъ р т и я т
п р и я т е л   продължава да разказва.)

 

И той пак се хвана: отиде да опипва едно момиче, което минаваше на улицата. И най-забавното е, че момичето нямаше нищо против, но приятелят й, който беше с нея, такъв бой му дръпна, че нашият невидим два дни не можеше да гледа с подутите си очи!

 

ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ

 

Но най-хубавия номер му готвим сега: ще го женим за една уличница.

 

МЪЖЪТ

 

За кого?

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

За една уличница, което ще рече жена от улицата.

 

ВТОРИ ПРИЯТЕЛ

 

Е, не съвсем уличница. В смисъл, че не се е отдала на проституция като другите... Не е на редовна работа, това е.

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

Работи като надомничка.

 

(Имитира женски глас.)

 

Ало, господин комендаторе, вие ли сте?

 

МЪЖЪТ

 

Момчета, ама нали няма да го ожените наистина?

 

ЛЕКАРЯТ

 

Да не си луд! Какво забавление ще бъде тогава?... Та слушай как стана.

 

(Към младежа, който носи кана с вода.)

 

Не бързай да го свестяваш, преди да съм разказал... После ще ни помогне и той.

 

(Посочва към   М ъ ж а.)

 

Та ето: най-напред му надухме главата с приказки, че трябва да се ожени, че няма цял живот да се мъкне като скитник, че той така, че той иначе и така нататък, и така нататък. След това го накарахме да даде обявление във вестника...

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

Я виж, може да е още в джоба му...

 

(П ъ р в и я т   п р и я т е л   претърсва джобовете на   Д ъ л г и я   и вади изрезка от вестник.)

 

Ето го, прочети го.

 

 

ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ

 

(чете)

 

„Млад, безработен, безимотен, скромен вид, лек физически недостатък...“

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

Убедихме го, че винаги е по-добре да се казва истината.

 

ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ

 

(както по-горе)

 

„Склонен за брак с млада, заможна, хубава, по възможност руса и непокварена жена със собствено жилище, без физически недостатъци.“

 

МЪЖЪТ

 

Той ли отиде да даде обявлението? Кой знае каква физиономия е направил чонивникът!

 

ЛЕКАРЯТ

 

Ти трябваше да видиш неговата физиономия, когато получи писмото - уж от богата и хубава албанка, а всъщност го бяхме написали ние!

 

МЪЖЪТ

 

Защо пък албанка?

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

Защото му казахме, че албанците са православни и според тяхната религия младоженецът не може да види лицето на булката преди сключване на брака.

 

ТРЕТИ ПРИЯТЕЛ

 

Представяш ли си каква забавна сватба ще бъде? Булката намерихме, а пари, за да платим на нея и на приятелките й, даде сладкарят.

 

(Сочи към плячката.)

 

С прибавка - сватбена торта и пасти!

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

Имаме и расо.

 

(Изважда изпод жакета си дълга черна туника.)

 

Липсва ни само албански поп...

 

ЛЕКАРЯТ

 

И такъв имаме... Ето го: той ще бъде.

 

(Сочи приятеля си.)

 

МЪЖЪТ

 

Аз ли?... Да не сте полудели! Такъв театър не мога да играя... Ще се разсмея и...

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

Можеш да правиш каквото си искаш; да не мислиш, че той ще се усети.

 

ВТОРИ ПРИЯТЕЛ

 

Тихо, че идва в съзнание.

 

ДЪЛГИЯ

 

(Размърдва ръцете си и си хваща тила.)

 

О-ох, какъв удар!

 

ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ

 

Бързо, отче, предрешвай се!

 

(Измъква изпод дрехата си калимавка и я нахлузва на главата му. Друг му навлича черната туника. Качват го на една маса, на масата слагат стол и той сяда на него като на трон.)

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

(пляска   Д ъ л г и я   по лицето)

 

Хайде, събуждай се, нищо ти няма! Добре си поспа.

 

ДЪЛГИЯ

 

А? Кой е?... А-а, вие ли сте.

 

(После, като вижда   М ъ ж а.)

 

Сладкарят! Да бягаме!

 

(Надига се да избяга.)

 

ЛЕКАРЯТ

 

(Спира   Д ъ л г и я,   който остава седнал на земята.)

 

Успокой се. Не е сладкарят. Прилича на него, но не е той.

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

Това е православен поп. Извикахме го специално за теб.

 

ДЪЛГИЯ

 

Православен специално за мен?

 

(Надига се; всичко го боли; отива при мнимия поп.)

 

Приятно ми е.

 

(Т р е т и я т   п р и я т е л   му прави знак да падне на колене.)

 

ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ

 

Целуни му ръка, говедо!

 

ДЪЛГИЯ

 

(Коленичи.)

 

Да, да, извинете и благодаря за безпокойството.

 

(Целува му ръка.)

 

МЪЖЪТ

 

Спокойно, спокойно, стани, чадо.

 

(Обръща главата си настрани, за да не се изсмее в лицето му.)

 

ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ

 

Чу ли? Стани и го вземи на ръце.

 

ДЪЛГИЯ

 

На ръце ли? Защо на ръце?

 

ЛЕКАРЯТ

 

Такъв е обичаят при православните. При нас младоженецът взима булката, а в Албания младоженецът взима на ръце попа на булката... Хайде, мърдай! Вземи го на гръб - още по-добре.

 

ДЪЛГИЯ

 

Попа на младоженката на гръб? И къде да го занеса?

 

(Взима го на гръб.)

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

Как къде? В дома на младоженката! Ела, ще те заведем.

 

(Взимат черната покривка от масата и я крепят над главата но попа като балдахин.)

 

ДЪЛГИЯ

 

Добре, добре, така най-после ще я видя.

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

А сега почваме да пеем, хайде!

 

(Подреждат се като за процесия и пеят.)

 

Нощта е чадър, голям и надупчен -
някой го е замерял с лимони...

 

(Мрак. При излизането им дървената преграда се отваря.)

 

 

 

 

 

Втора картина

 

 

 

Интериор от жилището на   М о м и ч е т а т а,   украсено с гирлянди от хартия. Мнимият поп привързва ръцете на   Д ъ л г и я   (който има на ръцете си превръзка) към ръцете на булката, облечена цялата в бяло, с було на главата, което скрива лицето й. Три девойки и приятелите държат в ръка украсени свещи и пеят в хор:

 

 

 

Стискай ми силно ръцете
с твоите ръце,
и дори с вързани очи
ще видя твоите очи.
Моля те, приеми любовта ми,
давам я за една усмивка.
Стискай ми силно ръцете
с твоите ръце,
и дори с вързани очи
аз ще те видя със сърцето си.

 

 

ПОПЪТ

 

(Застава между двамата.)

 

Повтаряйте след мен: „Както и да изглеждаш, каквито и да са твоите недостатъци и твоите достойнства, давам дума, че ще бъдеш до мен винаги, во веки веков.“

 

ХОР

 

Во веки веков!

 

ПОПЪТ

 

Винаги до мен, защото съдбата те повери на мен.

 

ХОР

 

Во веки веков!

 

ПОПЪТ

 

Отсега нататък моята сянка ще бъде твоя, ще гледам светлината през твоите очи, ще говоря с твоите уста.

 

ХОР

 

Во веки веков!

 

ПОПЪТ

 

Моята кръв ще минава през твоето сърце и твоята кръв - през моето, защото ще бъдем едно во веки веков!

 

ХОР

 

Во веки веков!

 

ПОПЪТ

 

Вие сте мъж и жена... Сега може да се видите.

 

(Двама приятели развързват ръцете и откриват очите им. Най-напред свалят превръзката от неговите очи, после вдигат нейното було: тя е висока блондинка с невероятно невинно лице. Всички ръкопляскат, после настъпва тишина. Булката се усмихва, младоженецът от изумление стои като препариран.)

 

ДЪЛГИЯ

 

Ау-у-у!

 

ЛЕКАРЯТ

 

Само това ли можеш да кажеш? А харесва ли ти?

 

ДЪЛГИЯ

 

Ау-у-у!

 

БУЛКАТА

 

Приятно ми е.

 

ДЪЛГИЯ

 

И на мен ми е приятно. Ау-у-у!

 

ТРЕТИ ПРИЯТЕЛ

 

Че кажи нещо де! Нали вече е твоя съпруга!

 

ДЪЛГИЯ

 

Ама наистина ли ми е съпруга?

 

ХОР

 

Разбира се, нали току що ви ожениха.

 

ДЪЛГИЯ

 

Ау-у-у! Приятно ми е.

 

РУСАТА

 

(простичко)

 

Приятно ми е.

 

ПОПЪТ

 

А вие, госпожице... пардон, госпожо... Как можах да сгреша, нали аз ви ожених... Вие какво ще кажете за вашия съпруг?

 

РУСАТА

 

Хубав е, дълъг... Ау-у-у, колко е дълъг, какъв дългуч!

 

ДВАМАТА

 

(в хор)

 

Ау-у-у! Приятно ми е.

 

ЛЕКАРЯТ

 

Ха така, добре сме ви събрали, значи. Да живеят младоженците!

 

ВСИЧКИ

 

Да живеят! Да живеят!

 

ТРЕТИ ПРИЯТЕЛ

 

Хайде, младоженецо, разшетай се! Налей да пием!

 

ДЪЛГИЯ

 

(Взима една бутилка, докато момичетата се разшетват с подноси с най-различни по вид чаши.)

 

Слушай, Джулио, ама това да не е някаква шега.

 

ДЖУЛИО

 

Шега ли? Как мислиш, приличаме ли ти на хора, които се шегуват?

 

ДЪЛГИЯ

 

Не... ама ако тя размисли и се разколебае...

 

ДЖУЛИО

 

Бъди спокоен, няма да се размисли, тя никога не мисли.

 

ДЪЛГИЯ

 

Не мисли ли? Обаче е хубава, ау-у-у!

 

(Всички започват да целуват булката и приятелките й.)

 

И аз, и аз трябва да целуна булката, тя е моя булка...

 

(Колкото и да се опитва, не успява да я прегърне, защото приятелите си я предават от ръка на ръка, като се подхилват. Приятелките също участват в тази игра, като се оставят да бъдат прегръщани от младежите. Всички се въртят, викат, смеят се, после един по един постепенно изчезват кой на една, кой на друга страна. В бъркотията Дългия взима Попа на ръце.)

 

Моята булка...

 

ПОПЪТ

 

Ей, какво правиш! Аз съм попът.

 

ДЪЛГИЯ

 

Попът ли? Приятно ми е.

Не мисли ли? Обаче е хубава, ау-у-у!

 

(Грабва ръката му и я целува.)

 

Извинете, аз исках да целуна булката. Къде е моята булка да я целуна?

 

ПОПЪТ

 

Трябва да е в някоя стая с някой от приятелите ти.

 

ДЪЛГИЯ

 

А, добре, ако е...

 

(Изведнъж се сеща.)

 

В някоя стая ли?! Значи - в леглото?

 

ПОПЪТ

 

Разбира се - такъв е обичаят. При вас булката с целува, а при нас, православните, с булката се спи. Такъв е обичаят...

 

(От стаята вдясно се чуват викове.)

 

РУСАТА

 

Проклетнико! Съблечи я, съблечи я веднага!

 

ГЛАСОВЕ

 

Какво те прихваща?!... Ох! Пусни ме!...

 

РУСАТА

 

Да не е твоя, че да я съсипваш!

 

ЛЕКАРЯТ

 

 

(Влиза облечен в булчинската рокля, следван от булката по комбинезон.)

 

Е добре, ще я съблека! У-у, каква тигрица!

 

РУСАТА

 

И внимавай да не ми я скъсаш!

 

(Друг приятел влиза, облечен в роклята на едно от момичетата, а също и всички останали приятели, облечени в женски дрехи.)

 

 

ПЪРВИ ПРЕОБЛЕЧЕН

 

(докато момичетата се хилят глупаво)

 

Спокойно, спокойно, момичета. Това е сериозно нещо. Какви са тия крясъци?

 

ВТОРИ

 

(също преоблечен, обръща се към   Д ъ л г и я)

 

Ах, какъв хубав младеж! Жалко, че се ожени, иначе щяхме да се забавляваме екстра!

 

ТРЕТИ

 

(сочи приятеля си, когото държи под ръка)

 

Господин попе, моля ви, искаме да се оженим.

 

ЧЕТВЪРТИ

 

Да, искаме да уредим отношенията си. Досега живяхме в конкубинат...

 

РУСАТА

 

А сега марш навън! Омръзнахте ми!

 

ЛЕКАРЯТ

 

Ей, руса красавице, нали се бяхме разбрали...

 

РУСАТА

 

Бяхме са разбрали да не вдигате врява.

 

ЕДНО ОТ МОМИЧЕТАТА

 

Какво пък са направили в края на краищата?...

 

ДРУГО МОМИЧЕ

 

У-у, каква си злобарка! Заради една нощница...

 

РУСАТА

 

Но това е истинска нощница, аз спя с моята нощница.

 

ЛЕКАРЯТ

 

Само с нощницата ли?

 

(Всички се смеят.)

 

РУСАТА

 

(към момичетата)

 

Като не ви харесва, марш навън и вие!

 

МОМИЧЕТАТА

 

Е, добре! Ще си отидем! Да не мислиш, че ще съжаляваме... Каква неврастеничка!... Довиждане... Елате у дома. Там можете да си облечете каквито искате женски дрехи...

 

ЧЕТВЪРТИ ПРИЯТЕЛ

 

(поучително)

 

Запомнят се ония празненства, които завършват зле... Сбогом, мила.

 

ПЪРВИ ПРИЯТЕЛ

 

А като си помислиш, че тази шега ни струва сто хиляди!... Питам се: кой беше взет на подбив - той или ние!

 

РУСАТА

 

(към Попа, който си тананика)

 

И ти, попе, друм!

 

ПОПЪТ

 

(тръгва към изхода)

 

Бъди щастлива, дъще!

 

(Русата прави с ръце „дълъг“ нос. Попът я иронизира за „изисканите“ мариери.)

 

В Оксфорд ли сте учили?

 

(Излиза.)

 

РУСАТА

 

Върви по дяволите!

 

(Затваря вратата.)

 

О-о, най-сетне си отидоха! Не можех повече да ги търпя.

 

(Прекосява стаята.)

 

ДЪЛГИЯ

 

(Седнал в дъното.)

 

Малко са гюрултаджии, нали?

 

РУСАТА

 

(без да си даде сметка, че той е още тук.)

 

Ама малко, а!

 

ДЪЛГИЯ

 

(с разбиране)

 

Почнат ли веднъж, винаги свършва така... На човек да му кипне...

 

РУСАТА

 

(сепва се)

 

Ама ти още ли си тук? Мислех, че си си отишъл с другите.

 

ДЪЛГИЯ

 

(чистосърдечно)

 

А защо трябваше да си отида? Току-що се оженихме и не е прилично да си отида още първата нощ... Не е прилично, просто не е прилично...

 

РУСАТА

 

(изтичва до прозореца, навежда се и извиква)

 

Хей, вие там, забравихте нещо!...

 

ГЛАС ОТВЪН

 

А, да, Дългия! Той ти е от Бога, радвай му се!... ха-ха...

 

(смехове)

 

Лека нощ, гълъбчета!

 

РУСАТА

 

Негодници!... А сега какво да правя с теб?

 

ДЪЛГИЯ

 

(без ирония)

 

Разкажи ми нещо за себе си, за деството ти.

 

РУСАТА

 

Какво?!

 

ДЪЛГИЯ

 

(топло и искрено)

 

Ако искаме да се опознаем, може би ще е най-добре да започнем от нашето детство. Аз например си спомням, че като малък бях толкова развит, че когато бях на петнайсет години, ми даваха още десет.

 

РУСАТА

 

А аз си спомням, че като бях малка, бях толкова развита, че на петнайсет години ми даваха пет.

 

ДЪЛГИЯ

 

Как толкова малко?

 

РУСАТА

 

Пет хилядарки, в брой.

 

ДЪЛГИЯ

 

Ха-ха!

 

(Разсмива се, но после внезапно става сериозен.)

 

Не се прави на безсърдечна, няма да ме заблудиш. Усетих как трепереше, когато държах ръцете ти ей така...

 

(Приближава се, застава като по време на „бракосъчетанието“.)

 

Признай, че и ти се вълнуваше.

 

РУСАТА

 

Е... вълнувах се малко, да... Но това нищо не значи!

 

(Започва да сваля гирляндите,   Д ъ л г и я   й помага)

 

Като пееха и казваха ония големи думи: „Моята сянка ще бъде твоя... Моята кръв ще минава през твоето сърце...“ Е, това прави впечатление!... Пък и булчинската рокля... Бас държа, че и слонът ще се разчувства, ако го облечеш в нея! Разбираш ли... заради цялата тази сцена... Ти да не мислиш, че заради цялата тази сцена... Ти да не мислиш, че заради тебе или заради някой друг...

 

ДЪЛГИЯ

 

Заради мене или заради някой друг ли?... Все пак, когато ти каза: „Ау-у-у, колко си дълъг...“

 

РУСАТА

 

Е, казах, че си дълъг, какво от това? Не си ли дълъг?

 

ДЪЛГИЯ

 

Да, ти каза, че съм дълъг, но така го каза, сякаш искаше да кажеш... Дотогава никой не ми беше казвал по този начин, че съм дълъг... Кажи ми го още веднъж!

 

РУСАТА

 

Че си дълъг ли?

 

ДЪЛГИЯ

 

Да, харесва ми, както го казваш.

 

РУСАТА

 

Ама ти да не ми се подиграваш? Внимавай, защото...

 

(Подхвърля му няколко гирлянди, които   Д ъ л г и я   хваща без да се отмести.)

 

ДЪЛГИЯ

 

Аз да ти се подигравам? Никога не бих си позволил! Ти си толкова хубава, толкова си дълга и ти!... И заради теб бих искал да съм още по-дълъг, много дълъг... Така че след това да ми кажеш: „Ау-у-у, колко много си дълъг!“

 

РУСАТА

 

(отегчена, но в същото време и поласкана)

 

Хайде, стига вече! Като те слушам да говориш така, струва ми се, че се намирам в лудницата... Бяха ми казали, че си малко смахнат, но чак толкова!

 

(Приближава се към   Д ъ л г и я  , казва с майчински тон.)

 

Възможно ли е след всичко станало да не ти е минало и през ум, че онези измамници...

 

ДЪЛГИЯ

 

(не разбира какво иска да му каже, разтревожен)

 

Слушай, сетих се за оня обичай... дето приятелите спят с младоженката... Да не би да важи и след първия ден?...

 

РУСАТА

 

Какво, какво? За какъв обичай говориш?

 

ДЪЛГИЯ

 

(сякаш говори на себе си)

 

Защото ще бъде много неприятно, ако човек си стои тук спокойно с жена си, а влезе някой приятел и каже: „Извинявай, заеми ми за малко жена си, че искам да изпълня обичая...“

 

(Решително към момичето, което го гледа втрещено.)

 

Извинявай, че ти го казвам, но по-добре още отсега да сме наясно... Може да съм назадничав, кажи дори, че съм с южняшки разбирания, но това не ми харесва.

 

РУСАТА

 

Какво са ти разправяли?

 

(Ядосана, събира пръснатите из стаята чаши.)

 

Кешки да не се бях захващала с тази палячовщина! Дявол да го вземе, не бива да се правят шеги с човек като теб! Това е свинщина, чисто и просто подлост! Що за удоволствие, да биеш някого с тояга, а той да ти се усмихва и да ти казва „благодаря“; ти да го плюеш, а той да те гледа с такова лице!

 

ДЪЛГИЯ

 

(Спокоен, продължава да се усмихва тъжно.)

 

Защо? Какво му е на моето лице? Много ли е грозно?

 

РУСАТА

 

Не, грозно не е. Млако е глуповато, да кажем, но поне е честно...

 

ДЪЛГИЯ

 

И твоето е честно.

 

РУСАТА

 

(Поглежда го бързо, иска да му се усмихне, но веднага помръква.)

 

Впрочем няма ли да си тръгвайш?... Няма ли да ме оставиш на мира и ти?...

 

ДЪЛГИЯ

 

(Изправя се мудно, говори провлечено.)

 

Е добре, ще си отида... Но не се ядосвай! В края на краищата не си им помогнала гратис. Напротив, заплатиха ти дори добре.

 

(Взезапно става зъл.)

 

И сега те гризе съвестта, защото си спечелила парите на гърба на един нещастен малоумник, който те гледа, сякаш си Снежанка със седемте джуджета... Крещиш, горещиш се... Успокой се!

 

(Момичето го гледа слисано.)

 

Успокои ли се?... Лека нощ!

 

(Понечва да си тръгне.)

 

РУСАТА

 

Ей, чакай!... Я да те видя! На теб да не би внезапно да ти се е прояснил мозъкът? Едни такива приказки ми наприказва...

 

ДЪЛГИЯ

 

(Връща се няколко крачки, подпира ръката си на облегалото на един стол и продължава да я гледа тъжно усмихнат и като в унес.)

 

Бъди спокойна, мозъкът ми винаги е бил прояснен. Винаги ми е било ясно, че ме взимат на подбив... Много пъти дори сам създавам повод да ми се подиграват. Това са хора без въображение и ако не им помогнеш... няма да направят нищо.

 

РУСАТА

 

(Изумено, отпуска се на един стол.)

 

Я виж ти какъв малоумник! Не само знае, че го взимат на подбив, ами той дори ги улеснява. Удоволствие ли ти прави това?

 

ДЪЛГИЯ

 

(Вади от джоба си цигара.)

 

Никакво удоволствие. Да се оставям да ме взимат на подбив, ми е нещо като занаят.

 

РУСАТА

 

Занаят - да се оставяш да те взимат на подбив?

 

ДЪЛГИЯ

 

Да, нали знаеш, че едно време е имало шутове.

 

(Запалва си цигарата.)

 

РУСАТА

 

Разбира се, че знам.

 

(осведомено, компетентно)

 

Шутовете са онези, които са разсмивали монархистите... Така ли е?

 

ДЪЛГИЯ

 

(Смее се.)

 

Точно така. И с мен е същото... С единствената разлика, че като няма монархити

 

(Набляга върху нейната грешка.)

 

разсмивам приятелите от кафенето. Изобщо... аз съм Риголето на бедните... Но важното е, че и аз си изкарвам надницата.

 

РУСАТА

 

(учудена, недоверчиво)

 

Плащат ли ти?

 

ДЪЛГИЯ

 

Положително изкарвам повече, отколкото ако бях чиновник, а работя много по-малко. Виж: всичко, което е по мен, ми го дадоха те; спя у тях - ту при един, ту при друг; плащат ми яденето, пиенето, цигарите... И ако някога им поисквам пари назаем, не ми отказват... На един малоумен никога не се отказва заем...

 

РУСАТА

 

(Плюе с отвращение на земята.)

 

Що за мъж си! Не се ли отвращаваш да си изкарваш хляба по този начин?

 

ДЪЛГИЯ

 

(също с предизвикателен тон)

 

А ти как приемаш да си изкарваш хляба по оня начин?

 

РУСАТА

 

(след моментно смущение)

 

Един на нула за теб!

 

ДЪЛГИЯ

 

(Разкаян, тъй като е очаквал съвсем друга реакция.)

 

Прощавай, изплъзна ми се от устата.

 

РУСАТА

 

(като въздиша тъжно)

 

Не, заслужавах си го. Аз да проповядвам за достойнство! Да си умреш от смях! Но ме е яд!... Виж, за една жена, която има само хубава външност... какъвто е случаят с мен... начинът да печели пари - както и да го извърташ, както и да го замаскираш - е все този. Но за един мъж...

 

ДЪЛГИЯ

 

(Става, премества стола близо до момичето и сяда.)

 

Все едно е; зависи само как почваш... Жена като теб не се решава изведнъж на такъв живот. Или се ражда такава, или постепенно става такава. Аз съм се родил такъв. Започна с баща ми, който, за да мине за духовит и тъй като презимето ни беше Темпо¹, ме кръсти с три имена: Серено², Нуволо³ и Аджитато⁴. „Така ще може да избира според атмосферните условия“, казваше той.

 

РУСАТА

 

(отначало развеселена, после объркана)

 

Ама че шегобиец!

 

ДЪЛГИЯ

 

(разпалено)

 

Да, шегобиец! Я да си на мое място и да те питат учениците, пък и големите: „Как си? Какво е времето днес?“... И това години наред.

 

РУСАТА

 

(сериозно)

 

Трябва да е много неприятно.

 

ДЪЛГИЯ

 

(Отпуска се, сякаш разказва неща, случили се другиму, а не на него самия.)

 

През време на войната дори съдбата се подигра с мен... Хората ги раняват къде ли не... кой в ръката, кой в крака... кой в главата дори... а мен раниха точно в опашката. Един куршум ми я отнесе!

 

РУСАТА

 

(Не може да се сдържи и избухва в смях.)

 

Ха-ха-ха!

 

(Започва да хълца.)

 

Ип!... Как можаха тъкмо там да те улучат?... Ип!...

 

ДЪЛГИЯ

 

Ха де, кажи ми как можаха!... Ето и ти се смееш, та чак се разхълца. Дори и съдбата се подигра с мен, като ме удари на това място...

 

РУСАТА

 

Ха-ха-ха!

 

ДЪЛГИЯ

 

Сега съм инвалид втора група. Имам редица предимства, мога да ползвам привилегии, полага ми се дори и пенсия. Веднъж седя в трамвая. Един иска да му отстъпя мястото и ми вика: „Аз съм инвалид.“ Отговарям му: „И аз съм инвалид.“ Той ме поглежда недоверчиво и пита: „Къде?“ Аз му казвам: „В опашката“ и още преди да си свърша приказката, той ме хвана за яката и се развика: „Слушайте, нямам нищо против педерастите, но ме вбесяват ония, които парадират с това.“ Едва не ме изхвърли от трамвая в движение.

 

(Момичето се смее.)

 

И ти се чудиш защо играя ролята на Риголето!

 

РУСАТА

 

(ласкаво)

 

Извинявай, че ти го казвам, но ти сам си търсиш белята. Приличаш ми на човек, който върви с глава, обърната назад, за да слуша какво говорят хората зад гърба му, а не вижда електрическия стълб и се халосва в него... Ип!...

 

(хълца)

 

После проклинаш съдбата, че поставяла стълбове край тротоарите.

 

ДЪЛГИЯ

 

Поздравявам те! Този път един на нула за теб... Но извинявай, че ще се върна пак на онзи въпрос: ти, която разбираш така добре глупостта на другите, по-специално моята, как можа да се набуташ в този живот, който водиш?

 

РУСАТА

 

(Взима един кръгъл поднос и говори отривисто.)

 

Защото, като започнах, бях по-невежа отсега. А невежеството е именно най-голямото зло на света. Баща ми казваше винаги... Ип!...

 

(Повтаря като развалена грамофонна плоча.)

 

Баща ми казваше винаги... Ип!... Баща ми казваше винаги...

 

(През това време бърше подноса в кръг, при което ръката й напомня мембрана върху грамофонна плоча.   Д ъ л г и я   хваща ръката й и я премества малко на подноса, също както се отмества мембраната на повредена грамофонна плоча. И наистина момичето продължава да говори, вече без да хълца.)

 

Баща ми казваше винаги, че един мъж или една жена, ако боледуват от невежество, стават като ония растения, които нямат листа: голи пръти. А аз дори и като прът се изкривих...

 

 

ДЪЛГИЯ

 

(Усмихва се развълнуват, без да я гледа.)

 

Е, можеш да бъдеш още по-полезна като крива, ако срещнеш друг крив прът, но изкривен на обратната страна... И ако двата се вържат добре на върха...

 

(Поема си дъх.)

 

заедно ще стоят по-здраво изправени, отколкото ако бяха прави.

 

РУСАТА

 

(Отмества се, за да го гледа по-добре.)

 

В това има ли двоен смисъл?...

 

(Хълца.)

 

Питам те - за нас двамата ли говориш?

 

ДЪЛГИЯ

 

(Изправя се бавно, говори на пресекулки.)

 

Слушай, да речем, че аз не знам коя си ти и ти не знаеш кой съм аз... Кажи ми сега: би ли останала с мен?

 

РУСАТА

 

(Заговорва отначало бързо, накрая по-бавно.)

 

Как да остана?... Само за тази нощ или за по-дълго? Защото, ако е само за тази нощ, аз ще ти кажа коя съм и ще си получа таксата...

 

ДЪЛГИЯ

 

(Отпуска се на стола, трие една о друга дланите си.)

 

И с това - край на шегите!

 

РУСАТА

 

(бързо и високо)

 

Защо, ти какво си мислеше?... Още ли не си разбрал, че ако стоя тука и разговарям, правя го именно защото, ако не друго, поне знам какъв си и защото, дявол да го вземе, никога не ми се случва да говоря така естествено, както говоря сега?

 

(Някой чука на вратата.)

 

ПРИЯТЕЛ

 

(отвън)

 

Тук ли си?

 

РУСАТА

 

Ип!...

(Хълца.)

 

Върви си, имам работа!

 

ПРИЯТЕЛ

 

(както по-горе)

 

Отвори ми, нося ти дрехите.

 

РУСАТА

 

А, добре.

 

(Като отваря.)

 

Влез... Дай ги... Виж какво сте ги направили...

 

ПРИЯТЕЛ

 

(вижда   Д ъ л г и я)

 

А тоя още ли е тук?

 

(нахакано)

 

Ей сега ще го изхвърля навън.

 

(Приближава към него, явно подигравателно.)

 

Прощавай, Дългуне, имам да говоря по един деликатен въпрос с твоята съпруга. Може ли да се разкараш?

 

(Д ъ л г и я   не помръдва. Момичето хвърля ядосано вързопа дрехи върху един стол.)

 

РУСАТА

 

Той няма да се разкара!... Ако някой трябва да се разкара, това си ти, и то веднага...

 

ПРИЯТЕЛЯТ

 

(Спира момичето, което е тръгнало към него заплашително.)

 

Криво ме разбра... Да не мислиш, че искам да мина така... Плащам като туз, и то предварително... Я виж!... Като букет от рози...

 

(Показва няколко банкноти по десет хиляди.)

 

Хайде, изхвърли Дългия, че тази вечер съм настроен поетично...

 

РУСАТА

 

(Поглежда за миг   Д ъ л г и я,   който през цялото време седи безучастно на стола.)

 

Изхвърли го ти... През това време аз ще отида да прибера тези неща!

 

(Към   Д ъ л г и я,   тихо.)

 

Хайде, покажи ми, че наистина се интересуваш от кривия път.

 

(Излиза.)

 

(В дъното   П р и я т е л я т   си съблича палтото.)

 

ПРИЯТЕЛЯТ

 

(Тръгва решително към   Д ъ л г и я.)

 

Та слушай... И добре си го набий в дебелата глава...

 

(Хвърля сакото на един стол.)

 

ДЪЛГИЯ

 

(Става, сякаш се събужда.)

 

Добре, разбрах; отивам си...

 

ПРИЯТЕЛЯТ

 

(изненадан)

 

Отиваш ли си?

 

ДЪЛГИЯ

 

(Връща се.)

 

Защо? Не искаш ли да си отида?

 

ПРИЯТЕЛЯТ

 

Не... Не...

 

ДЪЛГИЯ

 

(Сяда отново.)

 

Тогава оставам...

 

ПРИЯТЕЛЯТ

 

Не, не! Исках да кажа - да, да...

 

ДЪЛГИЯ

 

(Пак става и дръзко.)

 

Да, да или не, не? Приличаш ми на луд.

 

(Сяда отново.)

 

Във всеки случай трябва да ми заемеш хиляда лири за таксѝ...

 

ПРИЯТЕЛЯТ

 

(Рови машинално из джобовете на сакото си, което е на стола.)

 

Хиляда лири ли?... Защо, къде ще ходиш?

 

ДЪЛГИЯ

 

В главното полицейско управление... По това време само то е отворено.

 

ПРИЯТЕЛЯТ

 

(Досега гърбом, веднага се обръща.)

 

В главното ли?... Какво ще правиш там?...

 

ДЪЛГИЯ

 

(Кръстосва крак върху крак; отривисто.)

 

Ще съобщя за станалото: измама и изнудване на сладкаря... Въпрос на съвест... Колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че трябва да отида да се предам на правосъдието... Сега, след като се ожених, реших да тръгна по правия път...

 

ПРИЯТЕЛЯТ

 

(Гледа като оглупял, после все по-нападателен.)

 

Ей, да не си се побъркал?... Искаш всички ни да вкараш в дранголника ли?... Да знаеш, че ще те пречукам, безсъвестнико, жалък подлец такъв! При това го направихме заради теб!

 

ДЪЛГИЯ

 

(Прави се на ударен.)

 

Само заради мен ли?... А това за кого е?

 

(Сочи парите.)

 

ПРИЯТЕЛЯТ

 

Е, та какво? Те са... за това, дето сме си губили времето. И ние трябва да живеем, драги!

 

ДЪЛГИЯ

 

(Изпъва крака; отегчен.)

 

Разбира се, че трябва да живеете. Дори... като си помисля... няма да направя добре, ако се предам... Още повече, че ще загазя и аз...

 

ПРИЯТЕЛЯТ

 

(успокоен)

 

Ти дори ще откараш повече месеци, отколкото нас, взети заедно.

 

ДЪЛГИЯ

 

(Престава да се прави на ударен и накланяйки главата си ту към едното, ту към другото рамо, придружава думите си с жестове.)

 

Не, не повече от вас. Аз съм малоумен... всички знаят, че съм малоумен... Винаги мога да кажа, че вие сте ме накарали... и че аз наистина съм повярвал, че съм отровен. Щом можеш да внушиш някому, че е невидим и че е съпруг на проститутка... можеш да му внушиш и всичко друго. Като се размисля, смятам дори, че ще откачите някой и друг месец повече за злоупотреба с малоумен...

 

ПРИЯТЕЛЯТ

 

(Няколко мига гледа потресен, след това си изважда ръцете от джобовете и се приближава към него.)

 

Охо-о, ти ли говориш или някой твой брат с висше образование, когото досега си крил в нафталин? Още малко и ще излезе, че си се правил на малоумен, за да не плащаш данъци... Я го виж този кучи син!... А ние си мислехме, че ти свиваме номера̀...

 

ДЪЛГИЯ

 

(с лека усмивка)

 

Да-а, колко странен е животът... Някой си мисли едно, а пък то... Тези пари например

 

(Посочва парите, които се показват от джоба на   П р и я т е л я.)

 

ти мислиш, че са твои, а то... хоп!... сега са мои.

 

(Взима му ги.)

 

ПРИЯТЕЛЯТ

 

Дай ми мангизите... или ще ти разбия мутрата!...

 

(Дърпа го за дрехата и го принуждава да стане от стола.)

 

ДЪЛГИЯ

 

И още нещо забравих да ти кажа... че имам добро дясно кроше...

 

(Удря го с дясната ръка и с ритници го изхвърля през вратата.)

 

Вън! Вън!

 

ПРИЯТЕЛЯТ

 

Ще ми платиш за това, Дългуне! Като научат и другите, вече няма да се правиш на хитрец...

 

(Влиза   Р у с а т а.)

 

РУСАТА

 

Ип!...

 

(Хълца.)

 

Прав е... Ония няма да ти простят... И тогава - сбогом, шуте...

 

ДЪЛГИЯ

 

Първата ми грешка е, че ти разказах...

 

РУСАТА

 

Ип!...

 

(Хълца.)

 

ДЪЛГИЯ

 

Ей, слушай, я опитай да пийнеш малко вода наопаки, може би ще спреш да хълцаш.

 

РУСАТА

 

Как наопаки?

 

ДЪЛГИЯ

 

Ето така, виж.

 

(Взима чаша с вода, навеждасе и пие от обратната страна на чашата. Гълта вода накриво, закашля се.)

 

Казах, че първата ми грешка е, че ти разказах. Може би щеше да е по-добре, ако си бях мълчал.

 

РУСАТА

 

(Опитва се и тя да пие по този начин от чашата: поема дълбоко въздух.)

 

Е, мина ми.

 

ДЪЛГИЯ

 

Радвам се... Ип!...

 

(Започва да хълца.)

 

Сега пък аз се разхълцах!

 

РУСАТА

 

Съжалявам... Какво искаше да кажеш - ако си беше мълчал?

 

ДЪЛГИЯ

 

Исках да кажа, че ако си бях мълчал, нямаше сега да си отивам с празни ръце.

 

РУСАТА

 

Отиваш ли си?

 

(Д ъ л г и я   кима потвърдително с глава.)

 

Къде отиваш?

 

ДЪЛГИЯ

 

Пари за пренощуване имам...

 

(Показва парите, които е взел от   П р и я т е л я.)

 

А може да ми стигнат и чак до Рим...

 

(Хълца.)

 

РУСАТА

 

До Рим ли?

 

ДЪЛГИЯ

 

Да, ще направя опит да си получа пенсията... С нея сигурно ще ми бъде по-лесно да вървя, без да си обръщам главата назад, както разправяше ти!

 

(Хълца.)

 

Чао, приятно ми беше.

 

(Подава й ръка.)

 

РУСАТА

 

(Почти смутена, бавно поема ръката му.)

 

Чао, приятно ми е.

 

ДЪЛГИЯ

 

Какво ти е приятно?

 

РУСАТА

 

Как какво ми е приятно?

 

ДЪЛГИЯ

 

(поучително.)

 

Когато се каже „приятно ми е“, трябва да се каже и името. Ти как се казваш?

 

РУСАТА

 

Анджела...

 

ДЪЛГИЯ

 

Ип!...

 

(Хълца.)

 

Анджела ли?

 

РУСАТА

 

(Държи нежно ръката му.)

 

Да... Всъщност името ми е Анджелика⁵... Но нали разбираш... с моята професия Анджелика е малко смешно. А пък нашите, като са ме кръщавали, не са могли да предвидят, нали?

 

ДЪЛГИЯ

 

Е да! Пък и... по-хубаво е Анджела...

 

(Усмихва й се и накланя главата си на една страна.)

 

Чао, Анджела, пак ще се видим.

 

(Хълца.)

 

РУСАТА

 

Чао!... Пак ще се видим. Внимавай по стълбите, че е тъмно.

 

ДЪЛГИЯ

 

Бъди спокойна, виждам много добре.

 

РУСАТА

 

Чао!

 

(Отвън се чува шум от падане.)

 

Какво стана?

 

ДЪЛГИЯ

 

(Отвън, като едва се сдържа да не започне да ругае.)

 

Дявол да го вземе!... Ти беше права. Наистина имам този проклет порок да вървя с обърната назад глава! Не видях стъпалата...

 

РУСАТА

 

Много ли се удари?

 

ДЪЛГИЯ

 

(отвън)

 

Дребна работа.

 

РУСАТА

 

Мина ли ти хълцането?

 

ДЪЛГИЯ

 

(отвън)

 

Надявам се.

 

РУСАТА

 

Чао!

 

ДЪЛГИЯ

 

Чао, Анджела, пак ще се видим.

 

РУСАТА

 

Чакай, чакай!

 

ДЪЛГИЯ

 

(отвън)

 

Какво?!

 

(В тона му се долавя надежда.)

 

РУСАТА

 

Трябва да ти кажа нещо. Хм... Как да ти викам? Искам да кажа - с кое от многото ти имена предпочиташ да се обръщам към теб?

 

ДЪЛГИЯ

 

(кратка пауза, в която проливача разочарованието; после възбудено)

 

Викай ми Серено⁶... Защото тази вечер съм доволен, че баща ми ми е дал това име.

 

РУСАТА

 

Чао, Серено.

 

ДЪЛГИЯ

 

Чао, Анджела.

 

(продължителен шум от падане)

 

РУСАТА

 

Ако и сега не му е минало хълцането, никога няма да му мине.

 

(Смее се. Взима транзистора, пуска го, окача го на един шивашки манекен сред стаята. Чува се тихо песента „Стискай ми силно ръцете“.)

 

Серено... Темпо Серено... Е, да, прав е: наистина изпитваш желаението да си играеш с думите...

 

(Тананика заедно с транзистора. Отмества пердето на прозореца и поглежда на улицата. Започва да се съблича бавно, сваля си обувките, като ги отритва от краката си.)

 

„Стискай ми силно ръцете“.

 

(Вдига от стола забравеното сако. Разсеяно го закача на манекена. Грабва манекена и го прегръща. Внезапно проумява, че това е сакото на   Д ъ л г и я.)

 

...Ама това е сакото на Серено... Дявол да го вземе, оставих го да излезе по риза!... Дано се върне да го вземе... Разбира се, че ще се върне... Може ли да отиде в Рим без сако... Сигурно ще се върне. И като влезе, ще му кажа: „Мили Серено, ако искаш да си вземеш сакото, трябва да вземеш и мен.“

 

(Опитва се да имитира гласа на Серено.)

 

„Как, нали ми каза „не“!...“ - „А сега ти казвам „да“... Размислих. Много ми е нужен такъв крив прът като теб...“

 

(Отново прегръща манекена.)

 

Ела, ела тук да те вържа... Хайде, недей да трепериш така... Ах, как бие сърцето ми!... А твоето?

 

(Долепва ухо към гърдите на манекена. В този момент се чука на вратата.)

 

Е-е, преувеличаваш!

 

(Разбира, че някой чука на вратата.)

 

Ти ли си?... Дойде да си вземеш сакото, нали?... Влез.

 

(Сеща се, че е по бельо.)

 

Не, почакай, не влизай...

 

(Скрива се зад паравана.)

 

Сега можеш да влезеш.

 

(Влиза   П р и я т е л я т.)

 

Но не идвай тук. Извинявай, че те накарах да почакаш, но се бях съблякла... Знам, че е смешно да се крия, именно аз... Да не мислиш, че се преструвам... Но не знам защо... пред теб се срамувам... Може да съм глупава, но е така... Днес колко работи направих и изприказвах като глупачка...

 

(Облича си пеньоара.)

 

ПРИЯТЕЛЯТ

 

(Надува се, поласкан.)

 

Хе-хе...

 

РУСАТА

 

Не... недей да говориш, ако говориш, няма да мога да ти кажа нещо, което трябва да ти кажа, защото иначе ще се пръсна... Хлътнах... не се смей... направо хлътнах по теб...

 

(П р и я т е л я т   вече се мисли кой знае за какво.)

 

Разбрах го веднага щом си отиде, и като видях сакото ти, си казах: „Дано се върне да си го вземе... тогава ще вземе и мен!“ О-ох, казах си го...

 

(Смее се.)

 

Защо мълчиш? Знаех си, че ще останеш изумен... И на мен не ми беше лесно, докато събера сили да ти го кажа, но сега съм много доволна, че успях...

 

(Излиза иззад паравана.)

 

Ето ме...

 

(Остава изумена, като вижда   П р и я т е л я,   който се усмихва блажено.)

 

ПРИЯТЕЛЯТ

 

(Тръгва към нея напето като петел.)

 

Глей ти какъв факир съм бил!... Омотах те, чиста работа! А мислех, че съм ти неприятен... Виж, как понякога човек може да се лъже...

 

(Минава, като се отрива о нея.)

 

Е хайде, да вървим, ще видиш, че не си сбъркала...

 

(Момичето не помръдва.)

 

Ей, да не съм те омагьосал с поглед? Хайде, красавице.

 

(Пляска я леко по лицето.)

 

Събуди се, че ще те сложа оттатък да нанкаш.

 

РУСАТА

 

(Удря му силен шамар.)

 

Вън!

 

(Хвърля по него каквото й попадне.)

Вън! Вън! Вън!

 

ПРИЯТЕЛЯТ

 

Добре де... отивам си... Няма нужда ти да... Я виж ти!...

 

(Излиза и пак се чува силен шум от падане по стълбите.)

 

(Разплакано, момичето отива до манекена, поглежда го, после с един ритник го събаря на земята. Окачения на манекена транзистор се търкулва на пода. Момичето го грабва загрижено, включва го и го разклаща. Транзисторът проработва отново. Чува се гласът на говорителя.)

 

ГЛАС НА ГОВОРИТЕЛ ПО РАДИОТО

 

...В останалата част от страната времето ще се задържи ясно. Чухте прогнозата за времето, валидна до утре, тринадесет часа.

 

(Момичето избухва в отчаяно ридание и хвърля транзистора на пода.)

 

 

 

КРАЙ НА ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

 

 

 

 

---

 

 

Бележки:

 

¹ Време. - Б. пр. [горе]
² Спокойно. - Б. пр. [горе]
³ Облачно. - Б. пр. [горе]
⁴ Бурно. - Б. пр. [горе]

 

⁵ Непорочна. - Б. пр. [горе]
⁶ Спокойно. - Б. пр. [горе]

 

 

 

 

 

съдържание | второ действие